Направо към съдържанието

Тодор Врачански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Врачански
Роден

Поп Тодор Врачански е български духовник и книжовник от XVIII век.

Роден е във Враца. По времето, когато Неофит Рилски е във Врачанско, работи заедно с него в манастира „Свети Иван Пусти“ – духовно средище с килийно училище и книжовна школа.[1] По-късно работи в Черепишкия манастир,[2] а след това в Рилския манастир, където приема името Теофан Рилски.[3][4] Някои от ръкописите му остават във Враца, а други биват пренесени в Рилския манастир.

Един от преписите му е на сборник с поучения от Йоан Калека (XIV век); смята се, че прави превод на едно от словата му.[5]

В неговите творби се обсъждат древногръцките философи Аристотел, Платон, Сократ; разясняват се исторически събития, свързани с Александър Македонски.

Умира в края на XVIII век.

На негово име са наречени улици в София (Карта) и Враца.

Известни са следните негови ръкописи:

  • Дамаскини от 1748 г., 1760 г., 1761 г., 1762 г., 1772 г., 1789 г.
  • Сборник от слова, 1756 г. и 1762 г.
  • Тълковно евангелие, 1758 г.
  • Сборник от учения и слова „Маргарит“, създаден в Черепишкия манастир 1762 година[2] (според други данни 1775).
  1. Манастирът Иван Пусти // openvratsa.bg. Архивиран от оригинала на 2022-10-31. Посетен на 31 октомври 2022.
  2. а б Димитрова, Светлана. Черепишкият манастир „Успение Богородично“ – „най-красивото място на света“ // bnr.bg. 17 февруари 2018. Посетен на 31 октомври 2022.
  3. Теофан Рилски, вж. Тодор Врачански // Енциклопедия „Българско възраждане“. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища", Т. 2, К-П.
  4. Славянски и чуждоезични ръкописи // nationallibrary.bg.
  5. Кириакодромион, сиреч Неделник // omda.bg.

Ангелов, Б., Из историята на старобълг. и възрожд. л-ра, Наука и изкуство, С. 1977