Тодор Бояджиев (офицер от Държавна сигурност)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Бояджиев.
| Тодор Бояджиев | |
| български офицер от Държавна сигурност | |
| Роден |
10 октомври 1939 г.
|
|---|---|
| Починал | 25 ноември 2022 г.
|
| Учил в | Технически университет – София |
| Партия | Българска комунистическа партия (1967 г.)[1] |
| Народен представител в: VII ВНС XXXIX НС | |
Тодор Костов Бояджиев е български офицер от Държавна сигурност (генерал-майор), политик и бизнесмен.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тодор Бояджиев е роден на 10 октомври 1939 година в Карнобат[2] в семейството на активист на Българската комунистическа партия (БКП), лежал в затвора за дейността си.[3] Майка му Мара Мечева е дъщеря на Лефтер Мечев, войвода на ВМОРО и комунистически активист.[4] Чичо му Илия Бояджиев достига до ранг на кандидат-член на Централния комитет на БКП,[3] но е убит в Държавна сигурност при следствието по процеса срещу Трайчо Костов през 1949 година, когато бащата на Тодор Бояджиев също е арестуван за кратко.[3]
През 1952 година Бояджиев завършва прогимназия, а след това и гимназия с отличие.[5] От 1957 година следва далекосъобщения в Машинно-електротехническия институт в София, който завършва през 1963 година.[6] Още преди да се дипломира, на 25 февруари 1963 година, е назначен като лейтенант в Четвърто управление (техническо) на Държавна сигурност, където се специализира в областта на телефонната техника.[6] Позицията, зад която е легендиран, е на служител на Научноизследователски институт за кино, радио и акустика.[7]
В началото на 1966 година Тодор Бояджиев е прехвърлен в новосъздадения 07 отдел („научно-техническо разузнаване“) на Първо управление на Държавна сигурност, където е повишен в старши лейтенант.[7] През същата година преминава преминава седеммесечен курс в школа на КГБ в Съветския съюз.[7] В началото на 1967 година е изпратен на задгранична работа под прикритието на търговски представител в Ню Йорк.[7] През същата година е приет за член на БКП.[8] На 29 януари 1970 година е повишен в капитан.[7] През 1972 година се връща в България и от 15 ноември е заместник-началник на отделение, а от 27 март 1973 година е заместник-началник на 07 отдел[9] По това време той вербува ценен чуждестранен агент, за което на 2 септември 1974 година е предсрочно повишен в майор.[10] През есента на 1975 година преминава нов двумесечен курс в Москва.[10]
През септември 1977 година Бояджиев отново заминава за Съединените щати като ръководител на резидентурата на разузнаването в Ню Йорк под прикритието на съветник в мисията на България към Организацията на обединените нации.[8] На 31 август 1979 година е повишен в подполковник.[11] Завръща се в България през 1981 година и на 24 декември е назначен за заместник-началник на Първо главно управление и началник на 06 отдел („информационен“).[11] На 30 септември 1983 година е повишен предсрочно в полковник.[11]
При преобразуването на Държавна сигурност в началото на 1990 година Тодор Бояджиев прави рязък скок в кариерата си – на 7 февруари е назначен за началник на Централното информационно-организационно управление на Министерството на вътрешните работи (МВР), на 29 март става първият главен секретар на МВР, а на 23 ноември е повишен в генерал-майор.[11]
Още през 1990 година Бояджиев става заместник-председател на възстановения Съюз на тракийските дружества в България.[12] През март 1991 година е освободен от поста на главен секретар на МВР и излиза в неплатен отпуск, тъй като става депутат в VI велико народно събрание от листата на Българската социалистическа партия (БСП).[13] Като член на парламентарната Комисия „Тамбуев“ прави множество опити да попречи на работата ѝ за разкриване на депутати, сътрудничили на Държавна сигурност.[14] След края на мандата на парламента се връща на работа като секретар на МВР, но на 19 април 1992 година подава оставка в знак на протест срещу уволнението на около 100 служители на бившата Държавна сигурност и на 12 май е освободен от служба.[15][16]
През следващите години Тодор Бояджиев е сред най-активните апологети на Държавна сигурност и противници на декласифицирането на нейните архиви.[14] В средата на 90-те години е член на Съвета на директорите на предприятието „Млечна промишленост“, натрупало значителни необслужвани задължения при банковата криза от този период.[14] През 2000 година създава и оглавява организацията Български евроатлантически разузнавателен форум. През 2001 – 2005 година отново е депутат, избран от водената от БСП Коалиция за България.[14] По-късно вътрешният министър от БКП Румен Петков го предлага за член на сформирания от него Обществен съвет към МВР. Издава няколко мемоарни и документални книги свързани с работата на разузнаването.[14]
Тодор Бояджиев умира на 25 ноември 2022 година в село Граматиково.[2]
Звания
[редактиране | редактиране на кода]- лейтенант от ДС – 14 февруари 1963
- старши лейтенант от ДС – 4 февруари 1966
- капитан от ДС – 29 януари 1970
- майор от ДС – 2 септември 1974 (предсрочно)
- подполковник от ДС – 31 август 1979
- полковник от ДС – 30 септември 1983 (предсрочно)
- генерал-майор от ДС – 23 ноември 1990
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]- Медал „МВР“ II степен (1978; за прослужени 15 години)[11]
- Медал „100 години от Освобождението на България“ (1978)[11]
- Медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ (1979; по повод „35 години от социалистическата революция“)[11]
- Орден „Червено знаме“ (1981)[11]
- Доктор хонорис кауза на УниБИТ (29 януари 2019 г.)[17].
Книги
[редактиране | редактиране на кода]- The Intelligence (Разузнаването), Изд. Либра Скорп, 2006
- Човекът – шпионинът – Ким Филби в спомените на генерал Тодор Бояджиев, Изд. Либра Скорп, 2011
- Разговори за разузнаването, Изд. Либра Скорп, 2013
- Тайните операции, които промениха света („Лиоте“ „Разцепващ фактор“ „Голгота“), Изд. Сиела, 2015
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
- ↑ а б Отиде си разузнавачът ген. Тодор Бояджиев // dnes.dir.bg. 26 ноември 2022.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 725.
- ↑ Генерал Тодор Бояджиев: „Зад всеки успял мъж има жена“ Архив на оригинала от 2020-06-03 в Wayback Machine., интервю на Галина Минчева, в-к „Сега“, 27 октомври 2001 г.
- ↑ Методиев 2015, с. 725 – 726.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 726.
- ↑ а б в г д Методиев 2015, с. 727.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 729.
- ↑ Методиев 2015, с. 727 – 728.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 728.
- ↑ а б в г д е ж з Методиев 2015, с. 730.
- ↑ Тодор Бояджиев в сайта на издателствно „Либра Скорп“.
- ↑ Методиев 2015, с. 731 – 732.
- ↑ а б в г д Методиев 2015, с. 732.
- ↑ Методиев 2015, с. 731.
- ↑ Биография на Тодор Бояджиев
- ↑ Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии, сайт на УниБИТ.
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.
|
