Направо към съдържанието

Тите (футболен треньор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тите
Лична информация
ПрякорТите
Роден
Аденор Леонардо Бакши
25 май 1961 г. (63 г.)
Ръст185 cm
Постдефанзивен полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1978 – 1984
1984 – 1985
1985 – 1986
1986 – 1989
Кашиас
Еспортиво-РС
Португеза
Гуарани

18
15

(1)
(5)
Треньор
1990 – 1991
1991 – 1992
1992 – 1995
1996 – 1997
1997 – 1998
1999 – 2000
2001 – 2003
2003 – 2004
2004 – 2005
2005
2006
2007
2008 – 2009
2010
2010 – 2013
2015 – 2016
2016–2022
Гуарани де Гарибалди
Кашиас
Веранополис
Ипиранга де Ерешим
Жувентуде
Кашиас
Гремио
Сао Каетано
Коринтианс
Атлетико Минейро
Палмейрас
Ал Аин
Интернасионал
Ал-Уахда
Коринтианс
Коринтианс
Бразилия
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Тите в Общомедия

Аденор Леонардо Бакши (на португалски: Adenor Leonardo Bacchi), по-известен като Тите, (на португалски се произнася близо до Чичи) е бивш бразилски футболист, играл като дефанзивен полузащитник. От 2016 до 2022 г. е старши треньор на националния отбор на Бразилия.

Кариера като футболист

[редактиране | редактиране на кода]

Дебютира във футбола през 1978 г. с екипа на Кашиас. Шест години по-късно преминава в Еспортиво. За сезон 1985 играе в Португеза. След това е футболист Гуарани, където завършва активната си спортна кариера през 1989 г. С този клуб печели сребърен медал от националното първенство през 1986 г.

Кариера като треньор

[редактиране | редактиране на кода]

Година след като приключва с активния футбол, Тите започва да се занимава с треньорство, поемайки Гуарани де Гарибалди. След това тренира последователно родния си тим – Кашиас, както и Веранополис, Ипиранга де Ерешим и Жувентуде.

През 1999 за втори път поема отбора на Кашиас. През сезон 1999/2000 изненадващо извежда отбора до титлата в щатското първенство, удържайки победа над Гремио.

Година след успеха, Тите поема Гремио – отбора, който е победил година по-рано. Печели щатското първенство за втора поредна година с втори различен отбор. През същата година извежда тима си до триумф в турнира за Купата на Бразилия, като по пътя си отстранява последователно Вила Нова, Санта Круш, Флуминенсе, Сао Пауло и Коритиба, а на финала надиграва Коринтианс.

Последвато обаче две по-неуспешни години, заради което в крайна сметка напуска през 2003 г.

От 2003 до 2004 г. води Сао Каетано, като успява да класира „Сините птици“ за Копа Либертадорес.

В периода между 2004 и 2006 година е треньор на Коринтианс, Атлетико Минейро и Палмейрас, а през 2007 г. за пръв път води отбор извън Бразилия – Ал Аин (ОАЕ).

През 2008 година застава начело на Интернасионал. Феновете на отбора се обявяват против него, тъй като преди това е бил треньор на големия враг Гремио. В същата година достига до шесто място в бразилското първенство и печели Копа Судамерикана.

Година по-късно печели за пореден път в треньорската си кариера щатското първенство и достига до финал за Купата на Бразилия, изгубен от Коринтианс.

Стартът на сезон 2009 в бразилското първенство е силен, но въпреки това е уволнен на 5 октомври 2009 г.

Ал-Уахда и Коринтианс

[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. се завръща за втори път в ОАЕ и подписва договор с Ал-Уахда, но остава начело на тима за кратко, тъй като получава предложение да оглави Коринтианс за втори път.

Тите поема „Големия отбор“ в деликатен момент, когато вече е загубил шансове за титлата в Бразилия през сезон 2010. Въпреки това успява да стабилизира отбора и да го класира за Копа Либертадорес.

През 2011 г. триумфира в щатското първенство, но в турнира за Копа Либертадорес отпада след поражение с 0 – 2 от колумбийския Толима, което превръща „Timão“ в първия бразилски отбор, отпаднал в толкова ранна фаза. Отстраняването предизвиква масови протести на привържениците на тима, но въпреки всичко Тите остава треньор. След това играта отбора драстично се подобрява, което води до Шампонската титла в държавното първенство.

Добрата форма продължава и през 2012 година, като доказателство за това е историческото спечелване на Копа Либертадорес. Триумфът е подсладен още повече от спечелването на Световното клубно първенство, където са победени Ал-Ахли (Египет) и шампиона на Европа – Челси.

2013 обаче не е толкова успешна, и след като Коринтианс губи шансове за титлите в щатското и държавното първенство, както и за защита на Копа Либертадорес, Тите напуска през ноември 2013 година.

Завръщане в Коринтианс (2015 г.)

[редактиране | редактиране на кода]

След като напуска отбора от Сао Пауло, Тите се посвещава на изучаването на футбола, като прекарва стажове при Арсен Венгер в Арсенал и Карло Анчелоти в Реал Мадрид. В това време медиите го свързват с треньорските постове на националните отбори на Япония и Бразилия.

На 15 декември 2014 г. ръководството на Коринтианс обявява, че Тите ще се завърне начело на отбора от сезон 2015. Впоследствие отборът става национален шампион за шести път в историята си, като таи кампания е най-успешната в историята на бразилския футбол.

През юни 2016 г. е представен като национален селекционер. На този пост заменя Карлос Дунга, който е уволнен след слабото представяне на „Селесао“ на Копа Америка Сентенарио. Стартът му като треньор на националния отбор е изключително силен, като в първите си 9 мача начело на отбора, Тите записва 9 победи.

Веранополис

  • Шампион на щатската втора дивизия (1): 1993

Кашиас

  • Щатски шампион (1): 2000

Гремио

Интернасионал

Коринтианс