Тирания на мнозинството
Фразата „тирания на мнозинството“ („тирания на масите“ tyranny of the massess) се използва при дискутиране на системите на правилото на мнозинството (Majority rule) и демокрациите. Решенията, взети от мнозинството, поставят интаресите на мнозинството много над интаресите на индивидите и малцинствените групи. Така то създава активно потисничество, сравнимо с това на тирани и деспоти.[1] В много случаи нехаресвана етническа, религиозна или расова група целенасочено е наказвана от мнозинството, действайки през демократичните процеси. За справяне с проблема се използват конституционни ограничения на правомощията на законодателния орган, въвеждане на зако за правата, както и разделение на властите.[2]
Термин
[редактиране | редактиране на кода]Термин използван в Класическа и Елинска Гърция, който описва опресията на мнозинството е Охлокрация. Тирания означавала абсолютна монархия от нежелан вид.
Фразата „Тирания на мнозинството“ е използвана от Джон Адамс през 1788 година[3]. Фразата набира популярност след като се появявакато заглавие на част от книгата на Алексис дьо Токвил „Демокрацията в Америка“ от 1835 г.[4]. Допълнително се популяризира от Джон Стюарт Мил, който цитира Токвил в книгара „За свободата“ 1859.
Лорд Актон използва терминът в книгата си „История на свободата в Античността“ (1877)[5], казвайки:
| „ | Единственото всепроникващо зло на демокрацията е тиранията на мнозинството, или по-скоро на тази част, не винаги по-голямата част, която успява, чрез сила или измама, да спечели изборите. | “ |
Концепцията за тирания на мнозинството занимава и Фридрих Ницше, фразата е използвана в Human, All too Human 1879[6]. Айн Ранд пише против такъв вид тирания, казвайки, че индивидуалните права не са обект на публичен вот и че политическата функция на правата е точно да защити малцинствата от опресията на мнозинството (а най-малкото малцинство на Земята е индивидът)[7].
През 1965, Херберт Маркюсе засяга темата за тиранията на мнозинството и идеята за толерантността в индустриалните общества в есето си „Репресивната Толерантност“. Той твърди, че „толерантността се удължава и превръща в политики, условия и модели на поведение, което не бива да се толерира, защото те възпрепятстват и дори унищожават шансовете за създаване на съществуването без страх и мизерия“, както и че „този вид на толерантност засилва тиранията на мнозинството, срещу което протестират автентичните либерали“[8].
През 1994 г., юристът Лани Гуниер използва фразата като заглавие за колекция от статии на правна тематика[9].
Теория на публичния избор
[редактиране | редактиране на кода]Идеята, че в условията на демокрация, най-голямо притеснение, е че мнозинството може да тиранизира и експлоатира разнообразни по-малки интереси (всъщност по-малки групи, защитаващи интереси различни от тези на мнозинството), е критикувана от Манкур Олсон в книгата му „Логиката на колективното действие“. Той твърди, че малки и добре организирани малцинства са по-склонни да наложат своите интереси над тези на мнозинството. Олсон смята, че когато ползите от политическите действия (като лобирането) са разпределени на по-малко политически агенти, съществува индивидуален стимул да се допринася за тази политическа дейност. Ограничени групи, особено тези, които награждават за участие в груповите цели, са в състояние да доминират и дори нарушат политическия процес. Този процес се изучава от тероията на публичния избор.
Едновременно мнозинство
[редактиране | редактиране на кода]Американският политик Джон Калхун развива теорията на едновременното мнозинство. Според тази теория най-големите решения, не са въпрос за числените мнозинства, а изискват съгласието и приемането на широкия интарес на обществото. Т.е. нелегитимно е за временна коалиция, която държи мажоритарния вот да наранява което и да е малцинство. Доктрината е едно от ограниченията на демокрацията, за предотвратяване на тиранията[10].
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ John Stuart Mill. On Liberty, The Library of Liberal Arts edition, p.7.
- ↑ A Przeworski, JM Maravall, I NetLibrary Democracy and the Rule of Law (2003) p.223
- ↑ John Adams, A Defence of the Constitutions of Government of the United States of America, Vol. 3 (London: 1788), p. 291.
- ↑ Vol. 1, chap. 15. Earlier, Edmund Burke, in Reflections on the Revolution in France (1790), said that „The tyranny of a multitude is a multiplied tyranny.“
- ↑ oll.libertyfund.org
- ↑ See for example maxim 89 of Friedrich Nietzsche, Human, All Too Human: First Sequel: Mixed Opinions and Maxims, 1879
- ↑ Ayn Rand (1961), „Collectivized 'Rights,'“ The Virtue of Selfishness.
- ↑ The Repressive Tolerance by Herbert Marcuse
- ↑ Lani Guinier, The Tyranny of the Majority (Free Press: 1994)
- ↑ Lacy K. Ford Jr., „Inventing the Concurrent Majority: Madison, Calhoun, and the Problem of Majoritarianism in American Political Thought“, The Journal of Southern History, Vol. 60, No. 1 (Feb., 1994), pp. 19 – 58 in JSTOR
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tyranny_of_the_majority в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |