Направо към съдържанието

Тинтиннабулум (Древен Рим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронзов полифаличен тинтиннабулум на Меркурий от Помпей: към всеки връх са прикрепени звънци. Национален археологически музей в Неапол.

В Древен Рим, тинтиннабулум (също тинтинум[1]) е музикална висулка или камбанка. Тинтиннабулума често има формата на бронзова фалическа фигура или фасцинус (магически религиозен фалос, предпазващ от урочасване и носещ късмет, благоденствие).

Тинтиннабулума виси на открито на места като градини, портици, къщи и магазини, където с помощта на вятъра издава звуци. Вярвало се е, че звуците на камбаните защитават от зли духове. Сходна е ролята на камбана в апотропния ритуал „камбана, книга и свещ“ в ранната католическа църква.[2]

В храмовете са открити звънци на гривни, които говорят за религиозната им употреба. Те са използвани и в храма на Юпитер Гръмовержеца[3] на Капитолия. Камбаните са окачени на врата на домашни животни, като коне и овце, за да се проследят по звука, но може би и за апотропни цели.[4]

  1. J.N. Adams, The Regional Diversification of Latin, 200 BC–AD 600 (Cambridge University Press, 2007), с. 321.
  2. Bronze phallic wind chime (tintinabulum) // Highlights from the British Museum. Архивиран от оригинала на 2015-10-18. Посетен на 15 юни 2017.
  3. Duncan Fishwick, Imperial Cult in the Latin West (Brill, 1990), vol. II.1, с. 504 – 5.
  4. Adams, Regional Diversification, с. 321.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тинтиннабулум (Древний Рим)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​