Тигров питон
| Тигров питон | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Тигров питон в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Тигровият питон (Python molurus), още цейлонски, индийски или светъл тигров питон, е голяма неотровна змия от семейство Питонови, срещана в много тропически и субтропически региони на Южна и Югоизточна Азия. На английски видът е известен като черноопашат питон, индийски скален питон и азиатски скален питон.[2][3][4]
Географско разпространение и хабитат
[редактиране | редактиране на кода]Този вид се среща в Индия, южен Непал, Пакистан, Шри Ланка, Бутан, Бангладеш, и се предполага наличието му и в северната част на Мианмар.[5]
Тигровият питон обитава разнообразни хабитати, включително тревисти и блатисти местности, скалисти подножия, гори и открити местности в джунглата, речни долини. Този вид змии се нуждаят от постоянен водоизточник в хабитата си.[6] Понякога могат да бъдат открити в изоставени леговища на бозайници, дупки в дърветата, сред гъсти водни тръстики и горички от мангрово дърво.[7]
Физическо описание
[редактиране | редактиране на кода]
Цветовата шарка е по-белезникава или по-жълтеникава с петна, вариращи от златисто до тъмно кафяво. Окраската варира в зависимост от терена на обитавания хабитат. Екземплярите от хълмистите гори на Западните Гхати и Асам са по-тъмни, докато тези населяващи платото Декан и Източния бряг обикновено са по-светли.[7]
В Пакистан видът традиционно достига дължина от 2,4-3 m.[8] В Индия видът достига средна дължина до 3 m.[9][7] Тези измервания намират подкрепа в изследване от 1990 г. на Националния парк Кеоладео, при което 25% от регистрираната популация на питони имала средна дължина 2,7-3,3 m. При проучването само два екземпляра достигнали дължина от 3,6 m.[10] Най-дългият научно регистриран индивид от вида, с произход Пакистан, е с дължина от 4,6 m и тегло от 52 кг.[8]
Поведение
[редактиране | редактиране на кода]
Летаргични и бавноподвижни дори и в естествения си хабитат, тези змии проявяват плах нрав и рядко атакуват, дори и когато самите те биват атакувани. Придвижват се обикновено по права линия. Добри плувци са и се чувстват добре във водата. Ако е необходимо могат да прекарат под водата в продължение на много минути, но обикновено предпочитат да се намират в близост до брега.
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Цейлонските тигрови питони са хищници, хранят се безразборно с бозайници, птици и други влечуги, но имат склонност да предпочитат бозайниците. Предизвикана към действие при вида на плячка, змията приближава с вибрираща опашка и нанася удар с отворена уста. Убива живата си плячка чрез задушаване, като се омотава плътно около нея веднъж или два пъти. След обилно нахранване този вид змия не е предразположен към движение, тъй като по-твърдите части от погълнатата плячка могат да пронижат отвътре тялото ѝ. Затова в случаите, когато бива обезпокоена след хранене, змията повръща погълнатото, за да избяга от потенциалните си врагове. След обилно нахранване индивидът може да не приема храна в продължение на седмици, като най-дългият регистриран период е 2 години.
Тигровият питон може да погълне плячка дори по-голяма от диаметъра на змията, тъй като костите на горната и долната ѝ челюст не са свързани помежду си и могат да се разкачат. Плячката не може да избяга от захапката на змията, тъй като зъбите ѝ са извити навътре.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]
Цейлонският тигров питон е яйценосно животно, женската снася до 100 яйца и се грижи за тях до излюпването.[6] Изследванията показват, че този вид змии е способен да повиши телесната си температура над температурата на средата, извършвайки мускулни контракции.[11] Малките се излюпват с дължина от 45-60 cm и порастват бързо.[6]
Природозащитен статут
[редактиране | редактиране на кода]Този вид змии са чест обект на преследване заради фината си кожа и по тази причина са обявени за застрашени. Частично защитени са от местните власти в Тамил Наду. В Керала и Тамил Наду месото на цейлонския тигров питон се цени от местните жители, като за мазнината се смята, че има лечебна сила.
Видът се класифицира в категорията нисък риск/почти застрашен в Червения списък на световнозастрашените видове (v2.3, 1996) на Международния съюз за защита на природата.[2] Тази класификация е индикатор, че видът може да бъде застрашен от изчезване и популацията му се нуждае от регулярно преразглеждане.[12]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Екземпляр с ясно очертани шарки по тялото -
P. m. molurus в Националния парк Кеоладео, Индия -
Глава на тигров питон -
P. m. molurus поглъща еленче в Национален парк Мудумалай -
P. m. molurus се пече на слънце пред дупката си в Национален парк Кеоладео, Индия
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Python molurus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Python molurus // IUCN Red List. Посетен на 3 април 2013. (на английски)
- ↑ Python molurus (LINNAEUS, 1758) // The Reptile Database. Посетен на 17 април 2013. (на английски)
- ↑ McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).
- ↑ R. Whitaker, A. Captain: Snakes of India, The field guide. Chennai, India: Draco Books 2004, ISBN 81-901873-0-9, p. 3, 12, 78-81.
- ↑ а б в Mehrtens JM. 1987. Living Snakes of the World in Color. New York: Sterling Publishers. 480 pp. ISBN 0-8069-6460-X.
- ↑ а б в Rhomulus Whitaker: „Common Indian Snakes – A Field Guide“; The Macmillan Company of India Limited, 1987; pp. 6-9; SBN 33390-198-3
- ↑ а б Minton, S. A. A contribution to the herpetology of West Pakistan. Bulletin of the American Museum of Natural History. Т. 134. 1966. с. 117–118..
- ↑ Wall, F. A popular treatise on the common Indian snakes – The Indian Python. Journal of the Bombay Natural History Society. Т. 21. 1912. с. 447–476..
- ↑ Bhupathy, S. Blotch structure in individual identification of the Indian Python (Python molurus molurus) and its possible usage in population estimation. Journal of the Bombay Natural History Society. Т. 87. 1990. с. 399–404..
- ↑ Hutchison, Victor H., Dowling, Herndon G., Vinegar, Allen. Thermoregulation in a Brooding Female Indian Python, Python molurus bivittatus. Science. Т. 151. 1966. DOI:10.1126/science.151.3711.694. с. 694–695..
- ↑ 1994 Categories & Criteria (version 2.3), IUCN Red List.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Python molurus в базата данни Reptarium.cz.
- Цейлонски тигров питон Архив на оригинала от 2007-06-11 в Wayback Machine. в Ecology Asia.
- Цейлонски тигров питон Архив на оригинала от 2012-05-04 в Wayback Machine. в Animal Pictures Archive Архив на оригинала от 2007-07-16 в Wayback Machine..
- Watch Indian rock python (Python molurus) video clips from the BBC archive on Wildlife Finder
| ||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Python molurus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |