Тибетска книга на мъртвите
| Тибетска книга на мъртвите | |
| བར་དོ་ཐོས་གྲོལ། | |
 | |
| Оригинален език | тибетски език |
|---|---|
| Вид | свещена книга |
| Тибетска книга на мъртвите в Общомедия | |
Тибетската книга на мъртвите (на тибетски – Бардо Тодол е будистка книга, ръководство за помощ и напътствия на наскоро починали хора. Пълното наименование на текста е „Освобождение чрез слушане, по време на преходното състояние„, като Бардо означава „преходно състояние“ (след смъртта), а Тодол – „освобождаване чрез слушане“). Смята се, че книгата се е появила в Тибет през VIII век.
Естество на книгата
[редактиране | редактиране на кода]Според ученията на тибетския будизъм след настъпването на физическата смърт осъзнаването на хората започва пътуване, наситено с изпитания. Мъртвият има няколко шанса да постигне пълно освобождение от самсара – цикъла на безкрайните прераждания, живота и смъртта, свързани със страдание. Ако не успее да постигне освобождение, тогава мъртвият човек има шанс да избере прераждане в света на хората, на боговете или на титаните, вместо в света на демоните и гладните духове.
Книгата на смъртта съдържа в себе си както детайлно описание на възможните пътувания на ума, така и описание на това, какво трябва да се казва на мъртвия, за да не се обърка и да не забрави какъв избор има. Една от главните предпоставки на тези напътствия е, че всичко което мъртвият преживява – адски мъки или блаженство, са видения създадени от неговия собствен ум. Човек, който осъзнае това е свободен. Ако продължава да следва навиците и тенденциите на ума си, четящият книгата се опитва да го насочи към избор на по-благоприятно прераждане.
Контакт на Запада с книгата
[редактиране | редактиране на кода]„Освобождение чрез слушане, по време на преходното състояние“ е преведена за първи път на английски през 1927 г. от д-р Уолтър Илинг Еванс-Уенц и наречена „Тибетската книга на мъртвите“, тъй като Западът вече бил запознат с този литературен феномен чрез „Египетската книга на мъртвите“. В по-късно издание (1938) е добавен предговор на Карл Густав Юнг, а през 1964 г. Тимъти Лиъри базира своята книга „Психиделичното преживяване“ върху тибетския текст.
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Възможните пътувания на мъртвия човек са разделени на три части – три „бардо“:
- „Чикай Бардо“ – момента на умиране. Описани са три признака показващи настъпването на смъртта:
1) Чувство на телесно налягане – „земята се потапя във вода“
2) Превръщането на сковаващ студ в изгаряща жега – „вода се потапя в огън“
3) Усещането, че тялото се разпада на малки частици – „огънят се потапя във въздух“
В момента на умиране, ако човек не е изцяло погълнат от своята драма, той има шанс да види „изначалната ясна светлина“ и да се изплъзне от цикъла на живота и смъртта. Ако не успее, преминава към следващия етап.
- „Чениид Бардо“ – тук мъртвият се среща с мирни и гневни божества, а покрай тях ще светят слаби светлини, всяка от които е вход за поредно прераждане в света на боговете („девалока“); света на титаните („асуралока“); света на хората („манакалока“); света на животните („тирякалока“); света на гладните духове („преталока“), и света на ада („наракалока“). Докато мъртвият е в Чениид Бардо, четящият се опитва непрекъснато да му напомни, че всичко което бива преживявано, е феномен на съзнанието му. Ако мъртвият го осъзнае – боговете или демоните изчезват и той се освобождава. Ако не успее – преминава към третото Бардо.
- „Сидпа Бардо“ – етапът на силния стремеж към повторно раждане. Тук човек вече осъзнава, че е мъртъв, и започва панически да се опитва да се върне в мъртвото си тяло, и да желае „още един шанс“. На този етап четящият също се опитва да предотврати това, напомняйки на мъртвия, че той е заобиколен от илюзии и е тласкан от илюзорни желания. Ако и тук мъртвият не осъзнае, че блуждае в свят, оформен от собственото си съзнание, то той интензивно ще търси пътечка към нова ситуация на зачеване на дете, и откривайки такава, ще се скрие отново в утробата, където ще забрави всичко, което му се е случило и ще се роди отново.
Източници и препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Тибетската книга на мъртвите, превод на „Лама“ Кази Дава Самдуб, текст на изданието на Уолтър Илинг Еванс-Уенц от 1927 г. ((en))
- Онлайн ресурси за будизъм на сайта erowid.org ((en))
- Donald S. Lopez Jr., „The Life, Death and Rebirth of The Tibetan Book of the Dead“, сп. Berfrois, 13 април 2011 ((en))
- Статия за европейските Ars Moriendi на сайта Dear Death ((en))