Технически университет Минна академия Фрайберг

Технически университет
„Минна академия“, Фрайберг
	Технически университет ; „Минна академия“, Фрайберг
Technische Universität Bergakademie Freiberg
Основан	1765
Местоположение	Фрайберг, Саксония, Германия
Сайт	www.tu-freiberg.de
	Местоположение във Фрайберг
	Технически университет ; „Минна академия“, Фрайберг в Общомедия

Технически университет „Минна академия“, Фрайберг (съкр. TUBAF) е университет, намиращ се в средносаксонския град Фрайберг, провинция Саксония, Германия.

История

До 1989 година

Минна академия Фрайберг е създадена през 1765 г., по време на Просвещението, като школа за висше професионално обучение на миньорите от принц Франц Ксавер фон Заксен по плановете на Фридрих Вилхелм фон Опел (1720 – 1767), Карл Вилхелм Бено фон Хайниц под името Курфюрстка саксонска минна академия във Фрайберг (от 1806: Кралска саксонска академия във Фрайберг). Откриването било наложително, защото след поражението в Седемгодишната война e трябвало да се форсира минното дело, за да могат да се изплащат наложените репарации.

След като по-рано създадените 4 минни академии – в Потоси (Боливия, 1557 – 1786), Конгсберг (Норвегия, 1757 – 1814), Банска Ставница (1762 – 1919) и Прага (1762 - 1772), не съществуват от дълго време, Минна академия Фрайберг остава най-старото, все още съществуващо висше училище, свързано с минното дело.

В академията са открити 2 химични елемента: индий (1863, от Фердинанд Райх и Теодор Рихтер) и германий (1886, от Клеменс Винклер).

До създаването на Техническия университет в Дрезден през 1871 г. Минна академия Фрайберг е най-висшето техническо училище в Кралство Саксония. През 1899 г. университетът е признат за техническо висше училище. През 1905 г. получава право да връчва степен „доктор на инженерните науки“, а през 1939 – „доктор на естествените науки“ (Doctor rerum naturalium).

От 1940 г. има факултет по минно дело и металургия, а от 1955 г. – инженерно-икономически и природно-математически факултет. През 1955 г. е създаден работническо-селският факултет „Вилхелм Пик“. В областта на изследователската дейност професорите Ерих Рамлер и Георг Билкенрот (газификация чрез кафяви въглища) са наградени през 1951 г. с „Национална награда на ГДР – първи клас“ за работата им върху високотемпературен кокс от кафяви въглища.

От 1989 година

Поздравителна табела край седалището на ТУ Минна академия

Поради Обединението на Германия по-голямата част от построената инфраструктура на ТУ е правово преоформена.

В днешно време ТУМАФ развива дейност в областта на изследването на полупроводниците заради преместването в района на Фрайберг на предприятие от полупроводниковата индустрия („Силтроник Дойче Солар“ – дъщерна компания на „Соларуърлд“). Заедно с науките за земята и материалните науки ТУМАФ развива все повече и изследванията в областта на екологията.

ТУМАФ се е утвърдил като „университет със затворен кръговрат на веществата“, а в световен мащаб – като модерно и екологично висше училище.

От 2003 г. се връчва Наградата „Ханс Карл фон Карловиц“ за изключителни успехи в областта на опазването на околната среда, учредена от Многодисциплинарния екологичен център, спонсориран от Обединението за партньорски програми. С наградата трябва да бъдат зачитани изключителни работи на студенти и научни работници, завършили университета.

ТУ е свързан главно с науките за Земята, с което е световноизвестен. Притежава най-голямата колекция от скални и минерални експонати. От 2008 г. тя е изложена в замъка Фройденщайн. ТУМАФ е единственото висше училище в Германия, където се преподава специалността „Индустриална археология“.

Стипендии

Стипендия „Доктор Ерих Крюгер“ [1] Архив на оригинала от 2010-04-20 в Wayback Machine.
Стипендия „Технически университет Минна академия Фрайберг“ [2] Архив на оригинала от 2010-04-20 в Wayback Machine.
Стипендия на Провинциалната спестовна каса Фрайберг [3] Архив на оригинала от 2010-07-24 в Wayback Machine.

Структура

Централно управление

Ректорат
Дирекция 1 – Управление на сградния фонд и строителството
Дирекция 2 – Следване, изследвания и връзки с обществеността
Дирекция 3 – Човешки ресурси
Дирекция 4 – Управление на финансите

Факултети

Университетът има 6 факултета:

Факултет по математика и информатика (Факултет 1)
Факултет по физика и химия (Факултет 2)
факултет по земни науки, геотехника и минн дело (Факултет 3)
факултет по машиностроене, изследователска и електротехника (Факултет 4)
факултет по материалознание и технология на материалите (Факултет 5)
факултет по икономически науки (Факултет 6)

През летния семестър на 2006 в ТУМАФ са се записали общо 4227 студенти, от които 40% жени и 8% чужденци.

Центрове и институти

Международен университетски център „Александер фон Хумболт“
Университетска библиотека „Георгиус Агрикола“
Университетски изчислителен център
Академия за изследвания и научни степени
Многодисциплинен екологичен център
Студентски колеж
Институт за научна и техническа история
Езиков център
Университетски спортен център
Медицински център
Университетски архив
Учебни и изследователски мини „Райхе Цехе“ и „Алте Елизабет“
Научни сбирки

Международно сътрудничество

Днес ТУМАФ поддържа контакти с 42 университета и други висши училища от цял свят, сред които са:

Университет Гент, Белгия
Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“, България
Технически университет София, България
Университет Олбор, Дания
Технически университет Талин, Естония
Технически университет Хелзинки, Финландия
Технически университет Тампере, Финландия
Национален политехнически институт Лориан, Франция
Национален технически университет Атина, Гърция
Университет Лийдс, Англия
Римски университет, Италия
Технически университет Виена, Австрия
Технически университет Краков, Полша

Известни преподаватели и студенти

Йохан Фридрих Аугуст Брайтхаупт – следване 1811 – 1813, професура 1826 – 1866
Карл Бернхард фон Кота – следване 1827 – 1831, професура от 1842
Вилхелм Фишер (1796 – 1884) – следване от 1813
Георг Филип Фридрих фон Харденберг – следване 1797 – 1799
Фридрих Емил Хайн – следване 1886−1890
Юлиус Амброзиус Хюлсе – следване 1830−1834
Александър фон Хумболт – следване 1790 – 1792
Хербер Йобст – следване през 1950-те
Карл Алфонс Юраски – професура 1941−1945
Теодор Кьорнер – следване 1808
Карл Густав Крайшер – професура 1871−1891
Вилхелм Аугуст Лампадиус – професура 1794 – 1842
Адолф Ледебур – професура 1874−1906
Ернст Йохан Траугот Леман (1777−1847) – професура 1834−1847
Карл Едвин Лойтолд – професура 1876−1883
Михаил Василиевич Ломоносов – следване 1739−1740
Карл Емануел Льошер – следване 1775−1777
Курт Мербах – следване от 1856
Курт Адолф Нето – следване 1864−1869
Фюрхтегот Леберехт фон Норденфлихт – следване 1778 – 1780
Карл Еугениус Пабст фон Охаин – администратор 1769−1784
Ервин Папериц – професура 1892−1927, ректор (1901 – 1903, 1905 – 1907)
Георг Фридрих Фердинанд принц на Прусия – следване 1996−2000
Фердинанд Райх – следване 1816 – 1819, професура 1824 – 1866
Теодор Рихтер – следване 1843 – 1847, професура 1856 – 1896
Карл Шифнер – професура 1902 – 1930
Райнхард Шмид – професура от 2001
Георг Унланд – професура от 1993, ректор 2000 – 2008
Фридрих Вилхелм Швамкруг – следване 1826−1830
Георг Хайнрих Вале – професура 1883−1891
Юлиус Лудвиг Вайсбах – следване 1822−1826, професура 1836−1871
Абраам Готлоб Вернер – следване 1769 – 1771, професура 1775 – 1817
Клеменс Александер Винклер – следване 1857 – 1859, професура 1873 – 1902

Почетни личности

За признание към личности, непринадлежащи към висшето училище, заради техните заслуги към Минна академия Фрайберг, се връчва почетна награда. С нея са отличени 4 личности:

Виктор Петрович Соловиев, професор в Московския институт за стомани и сплави – 1991
Витали Иванович Комашченко, професор в Московската академия за геоложки проучвания – 1991
Бронислав Баркански, професор в Академията по минно дело и металургия, Краков – 2005
Райнхард Шмид, президент на Саксонския минен съвет – 2006

Литература

Festschrift zum hundertjährigen Jubiläum der königl. Sächs. Bergakademie zu Freiberg am 30. Juli 1866. Dresden. Digitalisat (pdf, 9.72 MB)
Bergakademie Freiberg – Festschrift zu ihrer Zweihundertjahrfeier 13. Nov. 1965., 2 Bde., Leipzig.
Fathi Habashi: The first schools of mines and their role in developing the mineral and metal industries – Part 1 – 4. Bull. Can. Inst. Min. & Met., 90 (1015): 103 – 114; 91 (1016): 96 – 102; 91 (1017): 96 – 106; 92 (1032): 76 – 78; Montreal 1997, 1998, 1999.
Walter Hoffmann (Hg.): Bergakademie Freiberg – Freiberg und sein Bergbau. Die sächsische Bergakademie Freiberg. Reihe Mitteldeutsche Hochschulen Bd. 7, Weidlich-Verlag, Frankfurt am Main 1959.
Eberhard Wächtler, Friedrich Radzei: Tradition und Zukunft. Bergakademie Freiberg 1765 – 1965. Freiberg 1965.
Otfried Wagenbreth (1994): Die Technische Universität Bergakademie Freiberg und ihre Geschichte. Dargestellt in Tabellen und Bildern. Deutscher Verlag für Grundstoffindustrie, Leipzig/Stuttgart 1994, ISBN 3-342-00562-9

В интернет

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Technische Universität Bergakademie Freiberg в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.