Направо към съдържанието

Теофил Мушмов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Теофил Мушмов
български революционер
Роден
1860 г.
Починал

Теофил (Теофиле) Стоянов Мушмов е български революционер, стружки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Теофил Мушмов е роден в 1860 година в град Струга. Член е на видна стружка търговска и революционна фамилия. Влиза във ВМОРО и е сред основателите на организацията в Струга в 1895 година. През януари 1901 година е избран за председател на околийския революционен комитет, в който влизат и Милан Матов, Александър Чакъров и Милан Несторов.[1] С подкупи успява да осигури благосклонността на полицейските власти в града.

След Илинденско Преображенското въстание в края на 1903 година Мушмов се изселва в село Тръстеник, Русенско, където и умира.[2][3]

Милан Матов пише за Мушмов:

Теофиле... стана и първият просветител за Стружко на онези, които се посветиха на македонското освободително дело... Теофиле Мушмов използваше отиването си по селата на Горни Дримкол, Малесията и Полето за провеждане на срещи и събрания с местните хора, които направо го смятаха за светец и го слушаха във всичко. Той имаше предостатъчно пари и даваше щедро помощи на местните групи... Голямото доверие на властта към този човек ни осигури в най-голяма степен да не претърпим провали и предателства.[4]

Синовете му, Атанас и Петър, участват в Първата световна война. Атанас, като младши подофицер в Единадесета пехотна македонска дивизия е награден с орден „За храброст“, III степен.[5] Петър загива на фронта при Добро поле, в 2/11-и дивизионен лазарет.[6]

 
 
 
 
Никола Мушмов
 
Кръста Христова
Хаджова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Мушмов
(? - 1876)
 
 
 
 
Стоян Мушмов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Мушмов
(1869 - 1942)
 
 
 
 
Теофил Мушмов
(1861 - 1928)
 
Елисавета Матова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Добрин Мушмов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Добрин Мушмов
 
 
Марин Мушмов
(1935 - 1994)
 
  1. Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 7.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 111 – 112.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 315.
  4. Матов, Милан. Най-комитата разказва..., София, 2002, стр. 34 - 35.
  5. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 63, 64