Теофан Буджароски
| Теофан Буджароски | |
| български зограф | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Теофан Исаев Буджароски или Бужаровски[1] (на сръбски: Теофан Исаиловић Буџароски) е български зограф, представител на Дебърската художествена школа.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Теофан Буджароски е роден в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. Учи зографския и резбарския занаят при Константин Яковлев от Галичник, като му помага при изписването на Драганашкия манастир в Косово. Буджароски в 1898 - 1902 година се установява в Гниляне, където отваря зографска работилница. Изписва много храмове в околностите.[2] Така например изписва стенописите, иконите и резбова иконостаса на църквата „Свети Архангел Гавриил“ в Релян, където се е подписал на царските двери с изображение на Богородица.[3] По-късно се заселва във Враня.[4]
В 1870 година изписва иконите в църквата „Свети Илия“ в Сеяце заедно с Димитър Папрадишки, Петър Николов и Ангелко Дидон.[2][5] След това работи в „Света Параскева“ в Раковац.[6][2] Там изписва иконостаса и стенописите – олтарното пространство, Христос в свода и Христос Велик Архиерей над владишкия трон. Иконостасът е дървен двуредов – ред царски икони и горен ред от 14 икони. Отдясно е разширен с иконата на Света Петка, а отляво, на височината на престолните икони е Богородица Животворящ източник, дело на Буджароски. Царските двери са датирани в 1902 година, престолните икони на Богородица с Христос и Свети Йоан Предтеча в 1900 година, а останалите икони в 1898 година. Общо иконостасните икони са 31. На тавана в църквата е изписан в квадратно поле Христос, който благославя с две ръце. Стилът е същият като този на иконостасните икони, което означава, че и стенописът е дело на Буджароски. Над архиерейския трон е изписан Христос Велик Архиерей, като в долния десен ъгъл има подпис на Буджароски.[6]
Буджароски работи в „Успение Богородично“ в Корбевац, във Владичин хан, в „Свети Николай“ във Враня,[7] в „Свети Николай“ в Чуковац (45 икони от 1860 - 1870),[2][8] в „Свети Николай“ в Прекодолце (1903 - 1905),[9] в „Свети Йоан Богослов“ в Кралева Куча (1906),[10][2] в „Свети Архангел Гавриил“ в Стари Глог, в „Св. св. Петър и Павел“ в Крива Фея и в „Света Марина“ в Бресница.[2][11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ћировић, Ирена. Зографске радионице и зидно сликарство XIX века у храмовима Врањске епархије // Проблеми на културата (4). 2015. с. 25-37.
- ↑ а б в г д е ж Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 316. Архивиран от оригинала на 2017-12-26.
- ↑ Храм св. архангела Гаврила // Епархија Врањска. Посетен на 25 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Храм св. пророка Илије // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ а б Храм св. преподобне Параскеве // Епархија Врањска. Архивиран от оригинала на 2015-04-19. Посетен на 26 декември 2017.
- ↑ Манастир Св. оца Николаја // Епархија Врањска. Архивиран от оригинала на 2017-04-26. Посетен на 26 декември 2017.
- ↑ Храм св. оца Николаја // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Храм св. оца Николаја // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Храм св. Јована Богослова // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Храм Св. великомученице Марине // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
