Теория Z
Теорията Z на Оучи е теорията на д-р Уилям Оур[1] за т.нар. „японски мениджмънт“ като стил на управление[2], който е популяризиран по време на азиатския икономически бум от 80-те години на XX век. Най-важните принципи[3] на тази теория са:[4][5]
- наемане на работниците и служителите доживот;
- принцип на страшинството;
- редовно провеждане на обучения на работниците/служителите и предивждане на възможности за тяхната преквалификация;[6]
- преместване или ротация на работниците/служителите от едно звено в организацията в друго;
- най-важната е връзката с организацията (компанията);
- предвиждане на „кръжоци по качество“
- отделно внимание към всеки работник/служител.
Този вид управление на човешките ресурси според д-р Оучи води до създаване на постоянна заетост, висока продуктивност и за служителите носи висока степен на удолетворение.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ д-р Уилям Оури
- ↑ стил на управление
- ↑ принципи
- ↑ Полина. Управленските школи като предпоставка за развитието на съвременната управленска наука // Великотърновски университет. Посетен на 3.12.2024 г. (на български)
- ↑ Симеон. Теория Z на Оучи // 1.10.2021. Посетен на 3.12.2024 г.
- ↑ Theory Z of Ouchi // Посетен на 3.12.2024 г.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Theory_Z_of_Ouchi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |