Теория на очакванията
Теорията на очакванията (или теорията на мотивацията за очакване) предполага, че човек ще се държи или ще действа по определен начин, защото е мотивиран да избира специфично поведение заради очаквания резултат от това поведение.[1] По същество мотивацията за избор на поведение се определя от желанието на резултата. В основата на теорията обаче стои познавателният процес на това как даден човек обработва различните мотивационни елементи. Това се прави, преди да се направи най-добрият избор. Резултатът не е единственият определящ фактор при вземането на решение как да се държи.[1]
Теорията за очакванията е за мисловните процеси, свързани с избора или избирането. Тя обяснява процесите, през които човек преминава, за да направи избор. В изследването на организационното поведение теорията на очакванията е мотивационна теория, предложена за първи път от Виктор Врум от Училището по мениджмънт на Йейл.
Тази теория набляга на нуждите на организациите да свързват възнагражденията директно с изпълнението и да гарантират, че предоставените награди са тези, които заслужават и искат получателите.[2]
През 1964 г. Виктор Врум развива теорията на очакванията чрез изучаването на мотивацията за вземане на решения. Тази теория е от значение за изучаването на управлението.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Oliver, R. (August, 1974). Expectancy is the probability that the individual assigns to work effort being followed by a given level of achieved task performance. Expectancy Theory Predictions of Salesmen's Performance. Journal of Marketing Research 11, 243 – 253.
- ↑ Montana, Patrick J; Charnov, Bruce H, Management – 4th edition; (2008) – Barron's Educational Series, Inc.