Теодосий Стоянов
| Теодосий Стоянов | |
| български просветен деец и духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1835 г.
|
Хаджи поп Теодосий Стоянов е български духовник и просветен деец от Ранното българско възраждане в Източна Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в XVIII век в разложкото село Годлево, което тогава е в Османската империя, в семейството на тоян Чорбаджията. Учи в Рилския манастир и в Самоков.[1] Става свещеник в родния си край. В 1810 година отваря килийно училище в Годлево,[2] където преподава първоначално в собствената си къща, а после във вакъфския дюкян.[3] В 1835 година отваря килийно училище и в село Бачево. Хаджи поп Теодосий издейства султански ферман за построяването на църквите „Свети Димитър“ в Бачево и „Успение Богородично“ в Годлево, днес паметник на културата. Църквите са построени в 1835 година с доброволен труд на местните хора. В тях са запазени преписи на поп Теодосий от богослужебни книги.[2]
Умира в родното си село.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 634.
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 367.
- ↑ Юруковъ, Мирчо. Просвѣтното дѣло въ Разложко: исторически бележки. София, Печатница В. Ивановъ, Издадена съ подкрепата на Читалище „15 септемврий 1903 г.“ - Разлогъ, 1941. с. 21.
