Теодосий Кардалев
| Теодосий Кардалев | |
| български инженер | |
 Снимка от 1933 година | |
| Роден |
29 октомври 1882 г.
|
|---|---|
| Починал | 6 октомври 1934 г.
|
Теодосий (Теодоси) Стефанов Кардалев е виден български машинен инженер.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кардалев е роден на 28 октомври 1882 година в Битоля, тогава в Османската империя, в семейството на Стефан Кардалев и съпругата му Константина.[1] Жени се за Миленка Коева от Хасково на 18 септември 1905 година, свидетели са Иван Гарванов и Александър Павлов.[1]
В 1910 година завършва Техническото училище в Митвайда,[2] а по-късно завършва инженерство в Дармщат, Германия. Работи като инженер в Контролната служба по парните котли, а след това завежда машинната служба в Отделението по водите при столичната община. По-късно ръководи Техническата работилница при Столичната община. Като началник на Тракционното отделение при Дирекцията на трамваите и осветлението в София Кардалев възстановява и поддържа трамвайния парк в града.[3] В 1931 година под негово ръководство започва производство на първите български трамваи – 12 броя ремаркета, за които се използва здрава ходова част от бракувани европейски мотриси. Тези ремаркета стават известни като „Кардалевите ремаркета“.[4] Инженер Кардалев допринася и за създаването на първата радиоизлъчвателна станция в България. Построява и железобетонен мост в Княжево, който носи неговото име. Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество.[3]
Умира в 1934 година в София.[3]
-
Свидетелство за женитба, 18 септември 1905 година -
Свидетелство за женитба, 18 септември 1905 година (гръб)
.JPG)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ДА София, фонд 1К, оп. 6, а.е. 104, л. 156. Свидетелство за женитба.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
- ↑ а б в Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 95.
- ↑ Сдружение предлага създаване на музей на градския транспорт на София // ИнфраструктураБГ. 22 август 2013 г. Архивиран от оригинала на 2017-04-08. Посетен на 8 ноември 2013 г.
