Темска
Тази статия е за селото. За реката, наричана също Темска, вижте Темщица.
| Темска Темска/Temska | |
 | |
  Темска | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Пирот |
| Надм. височина | 501 m |
| Население | 908 души (2002) |
| Пощенски код | 18355 |
| Телефонен код | 010 |
| Официален сайт | temska.rs |
| Темска в Общомедия | |
Темска, в миналото и Темско,[1] (на сръбски: Темска или Temska) е село в Сърбия, община Пирот. В 2002 година селото има 908 жители. Край селото е разположен Темският манастир „Свети Георги“, както и хидроцентралата Темац.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на север от град Пирот, на брега на река Темщица.
История
[редактиране | редактиране на кода]През Средновековието в района на селото е съществувала българската крепост Темъц (Темско). В 1408 година, по време на въстанието на Константин и Фружин, синът на Баязид I Сюлейман успява да овладее с бой тази крепост от българите.[2]
През 1454-1455 Темска е тимар на диздаря Ахмед и има 44 домакинства и 3 вдовици.[3] В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Темска е отбелязана като село с 67 домакинства, 11 неженени жители и 4 вдовици.[4] В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелепи са отбелязани местните жители поп Влад и Димьо Илин, които имат задължението да предадат на държавата общо 65 овце.[5] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Изнебол от 1623-1624 година Темска е отбелязана като село с 28 джизие ханета (домакинства).[6] Според информация от надпис в Темския манастир по време на Австро-турската война (1683-1699) град Темъц е бил опустошен от унгарци[7] През 1863 година кмет на селото (коджабашия) е Пенчo Павлов.[8]
През декември 1877 година, след включването на Сърбия в Руско-турската война в селото навлизат сръбски войски. По Берлинския договор от 1878 година то е включено в състава на Сърбия. В 1879 година Темска има 167 домакинства.[9] През 1897 година етнографът Тихомир Джорджевич отбелязва, че в селото има два оброка - на Свети Спас от дясната страна на река Темщица и на Света Петка Търновска („Св. Петка Търнова“) от лявата страна на реката. При оброка на Света Петка, на основите на стара църква е издигната нова.[10]
През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Темска е център на община в Пиротска околия и има 2700 жители.[11] През 1941-1944 година селото отново е в границите на военновременна България. В 1942 година, след като наводнение отнася моста на река Темска, с държавни средства е построен нов мост на стойност 100 000 лева.[12]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Партений (17 век – 1725/1726) – игумен на Темския манастир.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 340, 346, 573.
- ↑ История на България, т. 4. Българският народ под Османско владичество, София 1983, с. 105, Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397-1422) - последният владетел на Средновековна България
- ↑ Боянич-Лукач, Душанка. Видин и Видинският сандгак през 15-16 век. Документи от архивите на Цариград и Анкара, София 1975, с. 75
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 188.
- ↑ Катић, Татјана, Амедоски Драгана. Попис џелепа Пиротског кадилука из 1581. године, Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА, Kњ. XXXIII, Београд 2012, с. 159., архив на оригинала от 10 май 2017, https://web.archive.org/web/20170510113455/http://www.iib.ac.rs/docs/MiscellaneaNS33%282012%29.pdf, посетен на 18 март 2017
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 292.
- ↑ Овчаров, Николай. Надписи-графити и записи по стенописите на църкви и манастири от Западните покрайнини в СР Югославия (Темска, Долна Каменица, Поганово), в: Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност, София 2006, с.338.
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 157.
- ↑ Милићевић, Милан. Краљевина Србија. Нови крајеви, Београд 1884, с. 236.
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1894-1918. Грађа. Књига трећа, 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1982, с. 145.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 59.
- ↑ Български запад, бр. 14, 28. 6. 1942, с. 3.