Тимишоара

Тимишоара
Timişoara
	Тимишоара Timişoara
— град —
	Площадът на победата с катедралата ; „Три Светители“
	Тимишоара
Страна	Румъния
Окръг	Тимиш
Площ	130,5 km²
Надм. височина	90 m
Население	319 279 души (2011)
Първо споменаване	1175 г.
Пощенски код	300030
Телефонен код	02 56
МПС код	TM
Официален сайт	www.primariatm.ro
	Тимишоара в Общомедия

Тимишоа̀ра (на румънски: Timişoara; на унгарски: Temesvár, на банатски български: Timišvár, на немски: Timeswar, Temeschwar или Temeschburg, на сръбски: Темишвар или Temišvar) е град и административен център на Окръг Тимиш, Банат, Западна Румъния. Със своите 319 279 жители (2011 г.) Тимишоара е третият по големина град в Румъния и е стопански и културен център на Банат. ^[1] Заема площ 130,5 км². Историческото име на града идва от унгарското название на река Тимиш и думата за крепост vár.

Общи данни

Градът е известен като „Виената на Балканите“, защото дълго време е част от Австро-унгарската империя и центърът му, запазен и до днес, напомня за старата Виена. Той е важен университетски център, в който се изучават медицина, механотехника, електротехника, право.

Международното летище е разположено на изток от града. На запад от града е изградено малко частно летище.

Край пешеходна зона в градския център са разположени множество магазини и улични кафета. В двата му края се намират величествената православна катедрала и градската опера. Интересни за туристите са старата градска крепост около площад „Унири“ (Piaţa Unirii), площад „Домплац“ (Domplatz) с неговите внушителни сгради от времето на Австро-унгарската империя, католическата катедрала и сръбската църква.

История

През 1154 г. тогавашен Темешвар е споменат за първи път писмено от арабския географ Ал Идриси. През 1718 г., след отблъскването на османското нашествие, градът е присъединен към Австрия и става важен отбранителен пункт. През следващите 2 века той е австрийско и унгарско владение. Историята на Тимишоара е изпълнена с холерни и чумни епидемии, обезлюдявали града, многобройни военни обсади и революции.

През втората половина на 19 век Тимишоара изживява стопанския си и културен разцвет, за което допринасят и изграждането на железопътна линия и прокарването на канал за минаващата през града река Бега. На 12 ноември 1884 г. Тимишоара става първият град в Европа с електрическо улично осветление. На 8 юли 1869 г. се пуска в експлоатация първата конска трамвайна линия. По времето на кметуването на банатския българин Карол Телбиз (от 1885 до 1914) се създава акционерно дружество „Обществени електрически трамваи – Тимишоара“ (1897) г., а през 1899 г. се електрифицира трамвайният превоз в града.

След Трианонския договор от 1920 г. градът става румънски. На 15 декември 1989 в Тимишоара избухва Румънската революция срещу диктатора Николае Чаушеску и довежда до свалянето му от власт.

Население

Градът е известен от столетия с мирното съжителство на многобройни различни националности. Етническият състав на града се променя през годините заедно с преминаването на града към различни държави. През втората половина на 19 век градът е заселен предимно с немци и унгарци, но има и значително румънско, сръбско и българско малцинство. До около 1944 г. немската етническа група е най-голямата в града. Днес преобладаващата етническа група са румънците.

Средногодишният естествен прираст на населението е около –1,5 %. 14,2 % от населението е под 15-годишна възраст, а 4,0 % са над 75 г.

Етнически състав

№	етнос	население (2002)	процент
1	румънци	271 677	85,52
2	унгарци	24 302	7,65
3	германци	7157	2,25
4	сърби	6311	1,98
5	цигани	3062	0,96
6	българи	1218	0,38

Личности

В 1845 г. тук е роден Йосиф Иванович – най-известният композитор на валсове след фамилията Щраус. Джони Вайсмюлер – световният шампион по плуване, е роден през 1904 г. във Фрайдорф, днес квартал на Тимишоара. Темешвар е родното място на немско-унгарския специалист по история на изкуството Арнолд Хаузер и на тогавашния директор на Виенската държавна опера Йоан Холендер.

Стопанство

Стопанството на Тимишоара, както и на цялата област Румънски Банат, е в истински разцвет. Тук навлизат големи инвестиции от страните от Европейския съюз – предимно от Германия и Италия, както и от САЩ.

Continental AG от години произвежда автомобилни гуми, а понастоящем производството на завода се разширява. Фирмата Linde AG произвежда технически газ, а фирма Dräxelmaier – част от кабелните инсталации за автомобилите BMW и Audi. Северноамериканската фирма Solectron има в западната част на града голям завод за производство на мобилни телефони и GPS уреди.