Направо към съдържанието

Стерьо Сапунджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тего Сапунджиев)
Тази статия е за гръцкия кмет на Лерин. За андартския деец вижте Григор Сапунджиев.

Стерьо Сапунджиев
Роден
1877 г.
Починал
1961 г. (84 г.)
Стерьо Сапунджиев в Общомедия

Стерьо (Тего) Атанасов Сапунджиев (на гръцки: Στέργιος (Τέγος) Σαπουντζής, Стерьос (Тегос) Сапундзис) е гъркомански деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Западна Македония от началото на XX век.[1]

Тего Сапунджиев е роден през 1877 година[2] в леринското село Горничево, тогава в Османската империя, днес Кели, Гърция. Дядо му е Григор Сапунджиев (1848 - 1902), убит от дейци на ВМОРО. Баща му Атанасий и чичо му Григор Сапунджиеви са дейци на гръцката пропаганда в Македония. Жени се в Лерин през 1893 година, но жена му почива при раждане, след което се жени повторно. Замогва се значително като развива мелници, лозови масиви и животновъдство.

Той е моралният подбудител за убийството на Дзоле Гергев през 1909 година в Лерин. Съден е от турски съд в Битоля, но поради липса на доказателства е освободен.

В началото на Балканската война е арестуван от турските власти с други гръцки дейци от Лерин, но след това е освободен и заедно с Поликарп Мъгленски договаря Лерин да бъде отстъпен на гърците от Юсуф бей малко преди да пристигнат сръбските войски.[3][4]

Общинският съвет в Лерин около 1920 г. Панделис Лукидис (Παντελής Λουκίδης), Димитриос Пацурис (Δημήτριος Πατσούρης), жандармът Карамаунас (Καραμαούνας), Тома Сапунджиев (θωμάς Σαπουντζής), Григор Сапунджиев (Γρηγόριος Σαπουντζής), Николаос Папакиридис (Νικόλαος Παπακυρίδης), Акъ бей (Ακι Μπέης), кметът Тего Сапунджиев (Τέγος Σαπουντζής), Тефик бей (Τεφίκ Μπέης), Михаил Досю (Μιχαήλ Δοσίου)

След като Лерин остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година – Сапунджиев става кмет на града от венизелистката Либерална партия и заема този пост няколко мандата. В Горничево има негова статуя[5], а той е удостоен с медали за участието си в гръцката пропаганда и в Балканските войни. През 1941 година напуска Лерин при окупацията му от германските части. Умира през 1961 година в Лариса от рак.[6]

Сестра му Василики се жени за Николаос Ст. Хасос през 1925 година.[7]

Къщата му в Лерин е паметник на културата.[8]

  1. Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 111. (на гръцки)
  2. Εκλογικός κατάλογος του δήμου Φλώρινας του 1914
  3. Παναγιώτης Δραγουμάνος, Συνταγματάρχης εν αποστρατεία, Ιστορικαί σημειώσεις
  4. Γ. Χ. Μόδης, Πώς παραδόθηκε η Φλώρινα
  5. ανακοίνωση του Προέδρου της Ιεράς Δρυός Κέλλας, Θεόδωρου Δ. Κύρκου για τα Ελευθέρια Κέλλας 5 και 6 Νοεμβρίου 2010[неработеща препратка]
  6. Στέργιος (Τέγος) Σαπουντζής: Ο πρώτος δήμαρχος της ελεύθερης Φλώρινας // Τσούσκα Φλώρινας. Посетен на 21 юли 2020 г.
  7. Μέρτζος, Ν. Ι. Ο Νικόλαος Στ. Χάσος Δήμαρχος Φλώρινης οδίτης στισ κρίσιμες καμπές της ιστορίας // Florina Press, 9 Νοεμβρίου, 2017. Посетен на 27 юли 2020 г.
  8. Οικία Τέγου Σαπουντζή // 11 Νοεμβρίου 2013. Посетен на 21 юли 2020 г.
? демарх на Лерин
(1912 – 1914)
Анастасиос Наум
Йоанис Теодосиу демарх на Лерин
(1 септември 1929 – 1934)
Николаос Ст. Хасос
Йоанис Буткос демарх на Лерин
(28 април 1949 – 1951)
Панделис Папатанасиу