Направо към съдържанието

Тациан Сирийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тациан Сирийски
сирийски писател
Роден
около 120 г.
Починал
около 173 г. (53 г.)
Римска империя
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаАнтична философия
ИнтересиТеология
Тациан Сирийски в Общомедия

Тациан или Татиан е раннохристиянски писател – апологет от II век.

Той обединява четирите евангелия в един „Диатесерион“, който е стандартният текст на евангелията в сирийските църкви до към V век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 125 – 130 г. в Асирия. Още в младини, под ръководството на гръцки учители, изучавал риторика, философия и история. По примера на своите учители предприема дълги пътешествия в обширната Римска империя, като посещава най-известните школи и на Изток, и на Запад и изучавал нравите, обичаите, религиозните вярвания и култа на народите в Азия и Европа. Пристига в Рим, където се запознава с християнското учение и се покръства. В Рим се среща със св. Юстин и според свидетелствата на св. Ириней Лионски и Евсевий Кесарийски става негов ученик или слушател. След смъртта на св. Юстин той напуска Рим и се отправя на Изток – в Сирия. Поради своята склонност към крайности и строг аскетизъм, изпада под влияние на гностицизма. На Изток той умира, неизвестно кога и къде.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Реч против елините“ (Oratio Graecos, РG, t. 6, col. 804 – 888). Апологията се отнаса към времето на царуването на Антонин Пий, умрял в 161 г. Основната идея на апологията е превъзходството на християнството над езичеството.
  • Диатесерон“. Представлява първият евангелски синопсис (съвместно предаване на съдържанието), в който сведенията на четирите Евангелия са обединени в единен текст и подредени хронологически. В този вид Сирийската църква получила Евангелието на своя роден език и го въвела в богослужебна употреба. По-късно преводът на четирите отделни Евангелия изместил Диатесарона.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Майоров, Г.Г., Формирование средневековой философии (латинская патристика). Москва: Мысль, 1979. С. 62 – 65.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]