Тамар Ангелина Комнина
| Тамар Ангелина Комнина | |
| византийска принцеса | |
| Родена |
1264 г.
|
|---|---|
| Починала | 1311 г.
|
| Семейство | |
| Род | Комнини Дука |
| Баща | Никифор I Комнин |
| Майка | Анна Палеологина Кантакузина |
| Братя/сестри | Тома I Комнин |
| Съпруг | Филип I Анжуйски (1294) |
| Други роднини | Михаил VIII Палеолог |
Тамар Ангелина Комнина е епирска принцеса и принцеса на Та̀ранто, съпруга на принц Филип I Анжуйски.
Тамар е втората дъщеря на епирския деспот Никифор I Комнин (1271 – 1297) от втората му съпруга Анна Палеологина Кантакузина, която е племенница на византийския император Михаил VIII Палеолог.[1]
В желанието си да заздрави връзката между Епир и Византия и така да върне единството на Империята, Анна Кантакузина първоначално планира да омъжи Тамар за Михаил IX Палеолог, син и съуправител на император Андроник II Палеолог. Андроник II обаче отхвърля идеята, а и Православната църква се обявява против, тъй като Михаил и Тамар са братовчеди.[2]
След като плановете на Анна Кантакузина пропадат, бащата на Тамар, деспот Никифор II, в желанието си да укрепи независимостта си от Константинопол решава да се сроди с династията Анжу, която по това време управлява Неаполитанското кралство, непосредствен съсед на Епир. Освен това крал Шарл II Анжуйски вече бил предложил сродяване между владетелските домове на Епир и Неапол.[3] След дълги преговори се стига до споразумение Тамар да се омъжи за четвъртия син на неаполитанския крал – Филип I, принц на Таранто.
Условията на брачния съюз били чрез брака си за Тамар Филип I да получи същите права над Епир, каквито крал Манфред Сицилиански е придобил 35 години по-рано, женейки се за лелята на Тамар, Елена Дукина.[4] Зестрата на Тамар е определена на 100 хиляди перпера годишно и няколко крепости в Южен Епир. Освен това след смъртта на Никифор I, Тамар и Филип I трябвало да наследят управлението на Епирското деспотство. След намеса на Анна Кантакузина в преговорите за планирания брак се стига и до споразумението Тамар да запази православната си вяра и след сключването на брака с католика Филип I.[5]
Сватбата между Тамар и Филип I е отпразнувана в Л'Аквила, Абузи, през август 1294 г.[3] Двамата имат пет деца:
- Шарл (1296 – 1315)
- Филип (1297 – 1330)
- Жана (1297 – 1317), омъжена за арменския крал на Киликия Ошин
- Беатрис (1298 – 1340), омъжена за атинския херцог Валтер II дьо Бриен
- Бланш (ум 1328), омъжена за Раймон Беренгер, брат на крал Петър III Арагонски[6]
През 1299 г. съпругът на Тамар е пленен от войските на арагонския крал и е затворен в тъмница. За да плати откупа на съпруга си, Тамар залага короната си и моли за пари роднините си в Епир.[7] Въпреки това двамата остават разделени до 1302 г. През това време в Таранто натискът върху Тамар от страна на латинската партия се засилва и противно на обещанията, дадени при преговорите за сключването на брака ѝ, Тамар е принудена да приеме католицизма и името Катерина.[8] След завръщането на Филип I отношенията между съпрузите стават трудни поради алианса между Арагонската корона и Епирското деспотство, иницииран от брата на Тамар, Тома. Филип I подозира съпругата си, че е действала в интерес на роднините си по време на двегодишното му отсъствие, което според него подготвило съюза между Арагон и Епир, неотчитайки факта, че именно тя залага и последните си бижута, за да му помогне в събирането на военна подкрепа.[9] Филип I решава да се разведе и през 1309 г. обвинява съпругата си в изневяра.[10] Тя е принудена да признае, че е преспала с поне 40 от бароните в двора на Филип, както и че е имала лични отношения с Бартоломео Сигинулфо, великия шамбелан на Таранто.[11] След развода Филип I се жени за Катерина Валоа, титулувана императрица на Константинопол. Низвергната, Тамар вероятно става монахиня или е държана като заложница от бившия си съпруг. Тя умира през 1311 г.[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nicol 1968, с. 24; Nicol 1994, с. 24.
- ↑ Nicol 2010, с. 45.
- ↑ а б Nicol 2010, с. 46.
- ↑ Nicol 1994, с. 27.
- ↑ Nicol 2010, с. 47 – 48.
- ↑ Nicol 2010, с. 62, бележка 14 под линия.
- ↑ Nicol 2010, с. 52, 61.
- ↑ Polemis 1968, с. 95, бележка 5 под линия; Nicol 2010, с. 55 - 56.
- ↑ Nicol 2010, с. 61.
- ↑ Nicol 2010, с. 61 – 62.
- ↑ Nicol 2010, с. 62.
- ↑ Nicol 1968, с. 24; Polemis 1968, с. 95, бележка 5 под линия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Nicol, Donald M (1968). The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus), ca. 1100 – 1460: A Genealogical and Prosopographical Study, Dumbarton Oaks studies 11. Washington, DC.: Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, OCLC 390843
- ((en)) Nicol, Donald M. (1994). The Byzantine Lady: Ten Portraits, 1250–1500. Cambridge and New York: Cambridge University Press, ISBN 0-521-45531-6, https://books.google.com/books?id=Lr7WFLexQyIC
- ((en)) Nicol, Donald M (2010). The Despotate of Epiros 1267 – 1479: A Contribution to the History of Greece in the Middle Ages. Cambridge: Cambridge University Press, ISBN 978-0-521-13089-9, https://books.google.com/books?id=XIj0FfKto9AC
- ((en)) Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: Athlone Press, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ