Направо към съдържанието

Тамара де Лемпицка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тамара де Лемпицка
Tamara Łempicka
полска художничка
Бюст на Тамара де Лемпицка в Килце
Бюст на Тамара де Лемпицка в Килце

Родена
Tamara Rozalia Gurwik-Górska
Починала
18 март 1980 г. (81 г.)
ПогребанаПопокатепетъл, Мексико

Националност Полша
Учила вАкадемия „Гранд Шомиер“
Кариера в изкуството
Стилар деко
Жанрпортрет,[1] натюрморт,[1] акт[1]
АкадемияАкадемия дьо ла Гранд Шомиер
УчителиМорис Денис
Андре Лоте
Направлениеживопис
Известни творбиХубавата Рафаела (1927)
Автопортрет, Тамара в зелено бугати (1929)
Жена с гълъбица (1931)
Адам и Ева (1932)
Семейство
БащаБорис Мойсеевич Гурвич-Гурски
МайкаМалвина Деклер
СъпругТадеуш Лемпицки
Раул Куфнер дьо Диозег
ДецаМария Кристина 'Кизет' Лемпицка Фоксхол (дъщеря) (1916-2001)

Уебсайтwww.delempicka.org
Тамара де Лемпицка в Общомедия

Тамара де Лемпицка, с истинско име Тамара Росалия Гурвич-Гурска (на полски: Tamara Rosalia Gurwicz-Górska) е полска художничка, работила в стила ар деко.[2]

Отраснала е в семейство на полякиня и руски евреин. Изключително влияние върху развитието ѝ като личност изиграва богатата ѝ баба Клементина, с която обикаля Италия и стига до Монте Карло, където Клементина „превзема“ казината. По време на тези ваканции се запознава с ренесансовото изкуство на големите майстори, чиито картини разглежда във Флоренция, Рим и Венеция. Влиянието на тези произведения личи в първите два периода от творчеството на Лемпицка. Проявява се в използването на чисти цветове, точността на рисунъка, драпериите и сенките.

След смъртта на баба си Тамара се премества в Санкт Петербург в къщата на леля си. В Петербург през 1916 се омъжва за юриста Тадеуш Лемпицки, син на племенницата на Циприан Камил Норвид[3]. По време на Октомврийската революция Тадеуш Лемпицки е арестуван от болшевиките. За да освободи съпруга си, тя търси помощ от шведския консул, който след това ѝ помага и да избяга от Русия. Среща се със съпруга си в Копенхаген и двамата заживяват в Париж. Париж е мястото, където Тамара намира пътя си на реализация. Учи се при постимпресиониста Морис Денис, от когото взима наситените цветове, и неокубиста Андре Лоте, от когото наследява геометричните, изчистени линии. През 1922 г. прави първата си изложба. Това е най-характерният период на творчеството на Лемпицка. Тя рисува идеализирани портрети и актове с леко кубични форми и наситени цветове. От този период е и автопортретът ѝ „Тамара в зелено Бугати“ (Tamara w zielonym Bugatti), предназначен за корицата на списание „Die Dame” и смятан за една от типичните картини на стила ар деко.

През 1927 се развежда, а няколко години по-късно изпада в депресия[4]. Към началото на 30-те години на XX век става известна художничка, рисува портрети на хора от висшето общество. Картините ѝ се продават като топъл хляб, тя фигурира на кориците на списания. През 1934 се омъжва за втори път за богат колекционер, барон Раул Куфнер и през 1939 г. двамата се преместват в САЩ. През 1941 г. в Ню Йорк реализира изложба, посветена на религиозни теми и на „обикновените хора“, която се оказва провал.

Животът ѝ, както и творбите ѝ са част от един свят от луксозни хотели, скъпи коли, бисексуални връзки,[5] приятелства с известни имена (например Грета Гарбо), блясък, който прикрива депресията, злоупотреба с кокаин, трудни взаимоотношения в семейството, както и, през последните години, самотата. Приятели, любовници, както и дъщеря ѝ (с която са в обтегнати отношения до края на живота и) са някои от моделите за картините ѝ.

Американската певица Мадона е почитател и колекционер на творбите на Лемпицка. Мадона използва творби на Лемпицка в музикалните клипове на песните си „Open Your Heart“ (1987), „Express Yourself“ (1989), „Vogue“ (1990) и „Drowned World/Substitute for Love“ (1998). Използвала е картини на Лемпицка и за декорите на своите световни турнета през 1987 г. (Who's That Girl) и през 1990 г. (Blond Ambition).

Други видни колекционери на Лемпицка са актьорът Джак Никълсън и певицата и актриса Барбра Страйсънд.[6]

Репродукции на картини на Лемпицка са използвани за кориците на издания в Обединеното кралство на романите на Айн РандАтлас изправи рамене“ и „Изворът“.[7][8]

  1. а б в 49317
  2. ((en)) Fiona MacCarthy, Artist of the Fascist superworld: the life of Tamara de Lempicka, Гардиън, 15 май 2004.
  3. Magdalena Wróblewska: Tamara de Lempicka. (ang.). culture.pl. [посещение 2014-08-18].
  4. 1934−1938. (ang.). delempicka.org. [посещение 2014-08-18].
  5. ((pl)) Тамара де Лемпицка в Culture.pl.
  6. Art, R.-atencio. Madonna, Barbra Streisand, & Jack Nicholson Collect Her // 12 October 2011. Посетен на 17 May 2018.
  7. Atlas Shrugged // Penguin Books.
  8. The Fountainhead // Penguin Books.