Талисман (балет)
| Талисман | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Композитор | Рикардо Дриго |
| Талисман (балет) в Общомедия | |
Талисман (Le Talisman) е балет в 4 действия и 7 сцени, с хореография на Мариус Петипа и музика на Рикардо Дриго. Либретото е на Константин Тарновски и Мариус Петипа. Премиерата е на 6 февруари (25 януари стар стил) 1889 г. в Императорския Мариински театър в Санкт Петербург, Русия. Днес целият балет се изпълнява рядко, но па-дьо-дьото от него се танцува и до днес.
Роли и оригинален танцов състав
[редактиране | редактиране на кода]| Роля | Санкт Петербург 1889 | Санкт Петербург 1895 | Санкт Петербург 1909 |
|---|---|---|---|
| Нирити, дъщеря на Небесната царица | Елена Корналба | Пиерина Леняни | Олга Преображенска |
| Нуредин, махараджа | Павел Гердт | Павел Гердт | Николай Легат |
| Ваю, Бог на вятъра | Енрико Чекети | Александър Горски | Вацлав Нижински |
| Амравати, царицата на небесата | Анна Йохансон | ||
| Нал, синът на тъкача | Алфред Бекефи | ||
| Нириля, годеницата на Нал | Мария Петипа | ||
| Крал Акдар | Павел Гердт |
Постановки
[редактиране | редактиране на кода]- Постановка на Мариус Петипа с преработена музика от Дриго. Първо представление на 4 ноември (22 октомври стар стил) 1895 г. в Мариинския театър.
- Постановка на Николай Легат (по оригиналната хореография на Петипа) за Имперския балет, с преработена и преоркестрирана музика на Дриго. Първо представление на 12 декември (29 ноември стар стил) 1909 г. в Мариинския театър.
- Постановка на Луиджи Торнели за балета на Ла Скала, Милано, Италия, под заглавието Le Porte-bonheur. Първо представление на 18 юли 1908 г.
- Постановка на Пол Чалмър и Илеана Читаристи за балета „Театро филармонико“ (известен още като балет „Арена“). Първо представяне на 14 март 1997 г. в Театър Верди ди Падова в Падуа, Италия. Основни танцьори - Карла Фрачи (като Нирити), Алесандро Молин (като Ваю, Богът на вятъра) и Стефан Фурниал (като Нуридин).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- Сюжетът се развива в древна Индия, което не представлява особен интерес за публиката. Първоначалният успех се дължи изключително на простата и очерователна музика на Дриго, което и кара Петипа да възкликне: "Трябваше оркестърът да свири на сцената, а танцьорите да играят в дупката [оркестрината]!".
- Постановката на Петипа от 1895 г. е огромен успех и дори се оказва по-популярна сред петербургската публика от легендарната редакция на Лев Иванов на Лебедово езеро, чиято премиера е по-рано същата година.
- Постановката на Николай Легат от 1909 г., за която Дриго почти напълно редактира музиката, също е много успешна. Премиерата е в чест на тринадесетата годишнина от сватбата на цар Николай II и императрица Александра Фьодоровна, които присъстват с цялото императорско семейство. Публиката включва и много членове на градската аристокрация. Редакцията на Легат остава в репертоара на царския балет чак до Октомврийската революция през 1917 г.
- През 1997 г. хореографът Paul Chalmer поставя нова редакция за балет Арена във Верона, Италия, в често на 150-ата годишнина от рождението на Рикардо Дриго (родом отПадуа).
Па-дьо-дьо от Талисман
[редактиране | редактиране на кода]През 1955 г. балетмайсторът на "Киров" Петър Гусев прави потпури от различни части от оригиналната постановка на Петипа и създава това, което днес е известно като Па-дьо-дьо от Талисман. Мъжката вариация е взета от партитурата на Цезар Пуни от Дъщерята на фараона, също по хореография от Петипа. Произведението на Гусев днес е в репертоара на много балетни трупи
.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Матилда Кшесинская като Нирити в постановката на Легат от 1909 г., Санкт Петербург, 1910 г. -
Вацлав Нижински като Ваю в постановката на Николай Легат, Санкт Петербург, 1910 г.
