Мехмед Талат паша

Мехмед Талат паша
مُحمَّد طلعت پاشا
	Мехмед Талат паша مُحمَّد طلعت پاشا
велик везир на Османската империя
Роден	1 септември 1874 г. Кърджали, Османска империя
Починал	15 март 1921 г. (46 г.) Берлин, Ваймарска република
Погребан	Турция
Религия	ислям
Партия	Комитет за единство и прогрес
	Мехмед Талат паша в Общомедия

Мехмед Талат паша (на османски турски: محمد طلعت پاشا) е османски политик, велик везир през 1917 – 1918 година.

Биография

Мехмед Талат е роден през 1874 година в Кърджали в семейството на дребен чиновник от помашки произход, женен за циганка.^[1]. Постъпва на работа като телеграфист в Одрин, а от 1898 година е в Солун, където достига до поста началник на пощенската служба.

В Солун Мехмед Талат става член на Комитета за единство и прогрес и след Младотурската революция от 1908 година е избран за депутат, през 1909 за кратко е вътрешен министър, а след това министър на пощите. От 1912 година е генерален секретар на Комитета за единство и прогрес.

През 1913 година Талат отново става вътрешен министър, а малко по-късно вече е един от Тримата паши, заедно с Енвер паша и Джемал паша – групата, фактически оглавила авторитарния режим в страната през следващите години. До 1917 година Талаат паша е вътрешен и финансов министър, а през 1917 – 1918 година е велик везир. Като вътрешен министър Талаат паша инциира през 1915 година арестите на арменски общественици и масовите депортации на арменско население, които поставят началото на Арменския геноцид.

На 8 октомври 1918 година, на прага на окончателното военно поражение на Османската империя в Първата световна война, Талат паша подава оставка и малко по-късно е изведен от Истанбул с германска подводница. На 5 юли 1919 година той е осъден задочно от османския съд на смърт за държавна измяна, кланетата на арменци и заграбването на тяхна собственост.

Талат паша е застрелян на 15 март 1921 година пред дома си в Берлин от дееца на Арменската революционна федерация Согомон Тейлирян. Тейлирян губи в геноцида цялото си семейство, съставено освен него от още 85 души, и става свидетел на изнасилването на две свои сестри и убийството на майка му и брат му,^[2] което и представените факти за организирания от Талат геноцид става причина да бъде оправдан от германския съд.^[3]^[4]

Външни препратки

Мехмед Талат паша в българския печат

Бележки

↑ ((tr)) Taner Timur, Türkler ve Ermeniler: 1915 ve Sonrası, İmge Kitabevi, 2001, ISBN 978-975-533-318-2, стр. 53.
↑ Tehlirian, Recollections, p. 8.
↑ Шаблон:Книга:Israel W. Charny:Encyclopedia of genocide

Оригинален текст (на английски)

Mehmet Talaat Pasha (1874—1921) (also known as Talaat Bey) was the principal architect of the Armenian Genocide. <…> Aware of the consequences he faced because of the declared intentions of the Allied Powers to hold him and his associates responsible for the extermination of the Armenians, Talaat fled to Germany where he lived under an assumed name. During the tribunal convened in Constantinople by the postwar Ottoman government, Talaat was tried in absentia, found guilty of capital crimes including massacre, and was condemned to death. Whereas Germany refused to extradite him, Talaat was identified and gunned down in Berlin in 1921 by Soghomon Tehlirian, an Armenian whose extended family had disappeared from its native town of Erzinjan. Talaat’s assassination caused a furor, and Tehlirian’s trial became a major media event exposing the knowledge of the German government about the Armenian massacres, which had been kept from the German public during the war. The jury, hearing the eyewitness testimony of German officers, acquitted Tehlirian. Talaat’s remains were returned to Istanbul in 1943 by Nazi Germany and given burial with full honors.
↑ Шаблон:Книга:Dinah L. Shelton:Encyclopedia of Genocide and Crimes Against Humanity

Оригинален текст (на английски)

Talaat’s paramount role in the organization of the Armenian genocide was confirmed during the trial of a young Armenian who had assassinated him in Berlin, where Talaat had taken refuge under the fictitious name Sai. A German jury acquitted the assassin on grounds of temporary insanity brought on by a vision of his murdered mother. Given Germany’s wartime military and political alliance with Turkey, this verdict was as surprising as it was educational. The general public learned with horror the gruesome details of a centrally organized mass murder orchestrated by Talaat himself, whose image was transformed from victim to arch villain.

Саид Халим паша

→

Велик везир (4 февруари 1917 – 8 октомври 1918)

→

Ахмед Изет паша

[1] ((tr)) Taner Timur, Türkler ve Ermeniler: 1915 ve Sonrası, İmge Kitabevi, 2001, ISBN 978-975-533-318-2, стр. 53.

[2] Tehlirian, Recollections, p. 8.

[Charny-3] Шаблон:Книга:Israel W. Charny:Encyclopedia of genocide

Оригинален текст (на английски)

Mehmet Talaat Pasha (1874—1921) (also known as Talaat Bey) was the principal architect of the Armenian Genocide. <…> Aware of the consequences he faced because of the declared intentions of the Allied Powers to hold him and his associates responsible for the extermination of the Armenians, Talaat fled to Germany where he lived under an assumed name. During the tribunal convened in Constantinople by the postwar Ottoman government, Talaat was tried in absentia, found guilty of capital crimes including massacre, and was condemned to death. Whereas Germany refused to extradite him, Talaat was identified and gunned down in Berlin in 1921 by Soghomon Tehlirian, an Armenian whose extended family had disappeared from its native town of Erzinjan. Talaat’s assassination caused a furor, and Tehlirian’s trial became a major media event exposing the knowledge of the German government about the Armenian massacres, which had been kept from the German public during the war. The jury, hearing the eyewitness testimony of German officers, acquitted Tehlirian. Talaat’s remains were returned to Istanbul in 1943 by Nazi Germany and given burial with full honors.

[Shelton-4] Шаблон:Книга:Dinah L. Shelton:Encyclopedia of Genocide and Crimes Against Humanity

Оригинален текст (на английски)

Talaat’s paramount role in the organization of the Armenian genocide was confirmed during the trial of a young Armenian who had assassinated him in Berlin, where Talaat had taken refuge under the fictitious name Sai. A German jury acquitted the assassin on grounds of temporary insanity brought on by a vision of his murdered mother. Given Germany’s wartime military and political alliance with Turkey, this verdict was as surprising as it was educational. The general public learned with horror the gruesome details of a centrally organized mass murder orchestrated by Talaat himself, whose image was transformed from victim to arch villain.

[1]

[2]

[3]

[4]