Направо към съдържанието

Тазаунгдин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тазаунгдин
Информация

Фестивалът Тазаунгдин (на бирмански: တန်ဆောင်တိုင်ပွဲတော်), известен също като Фестивал на светлините, е празник, който се провежда в деня на пълнолунието на осмия месец (тазаунгмон) от бирманския календар. Чества се като национален празник в Мианмар и отбелязва края на дъждовния сезон.[1][2] Той също така отбелязва началото на сезона катина, по време на който на монасите се предлагат нови одежди и милостиня.

Произходът на фестивала предхожда въвеждането на будизма в Бирма и се смята, че произлиза от фестивала Катика, който почита планетите-пазители в индийската астрология.[3]

Честване

[редактиране | редактиране на кода]

В цялата страна, най-вече в пагодата Шведагон в Янгон, се провеждат състезания по тъкане на специални жълти монашески одежди, наречени matho thingan ( မသိုးသင်္ကန်း ).[4] По време на тези състезания, които се провеждат в две последователни нощи (втората е нощта на пълнолунието), участниците работят без прекъсване от залез до зори.[4] Традицията е свързана с широко известна история от живота на Буда – усещайки, че Буда скоро ще се роди, майка му Мая, която е преродена в рая на Таватимса, прекарва цялата нощ в тъкане на жълти монашески одежди за него.[5] Нейната сестра Готами (лелята на Буда) продължава тази традиция и всяка година предлага нови дрехи.[4]

В много части на Мианмар се пускат балони с горещ въздух, осветени със свещи, за да отпразнуват деня на пълнолунието, подобно на празненствата И Пенг в Северен Тайланд. Балоните се пускат като дар към свещените предмети в Таватимса, рая в будистката космология и дом на девите, или като начин за прогонване на злите духове.

Най-известният фестивал Тазаунгдин се провежда в Таунджи, където включва състезание с балони с горещ въздух и фойерверки. Произходът на състезанието с балон с горещ въздух в Таунджи датира от 1894 г., когато британците го провеждат за първи път скоро след анексирането на Горна Бирма.[6][7][8]

Даването на милостиня и благотворителността, както религиозни, така и светски, също са важна част от фестивала.[9] Някои хора се прибират по родните си места, за да отдадат почит на старейшините и да посетят пагоди. Много концерти и други светски празненства, като изпълнения на живо на традиционни драми като Yama Zatdaw, също се провеждат между Тадингют (краят на будистките пости) и Тазаунгдин.[10][11]

В бирманската традиция, по време на деня на пълнолунието през месеца тазаунгмон, бирманските семейства берат пъпки от сиамска касия и ги приготвят на салата, наречена mezali phu thoke (မယ်ဇလီဖူးသုပ်), или на супа.[12] В тази нощ младите мъже празнуват обичай, наречен kyimano pwe (ကျီးမနိုးပွဲ, букв. „Не събуждайте гарваните“), като правят пакости на съседите си или им погаждат номера.[5]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Promotion of Buddhist tourism circuits in selected Asian countries. United Nations Publications, 2003. ISBN 9789211203868. p. 38. (на английски)
  2. ↑ Myanmar celebrates traditional Tazaungdaing festival // Xinhua. 2019-11-11. Посетен на 2022-11-09. (на английски)
  3. ↑ Khin Myo Chit. Flowers and Festivals Round the Burmese Year. p. 1982. (на английски)
  4. ↑ а б в Nyein Ei Ei Htwe. Robe weaving competition not just for old folks // Myanmar Times. 9 November 2009. Архивиран от оригинала на 12 November 2009. Посетен на 2023-02-19.
  5. ↑ а б Spiro, Melford E. Buddhism and society: a great tradition and its Burmese vicissitudes. University of California Press, 1982. ISBN 9780520046726. p. 228–229. (на английски)
  6. ↑ Nandar Chann. Pa-O: The Forgotten People // The Irrawaddy. May 2004. Архивиран от оригинала на 2011-01-23. Посетен на 1 April 2012.
  7. ↑ Nandar Chann. When the British Lit up the Burmese Sky // The Irrawaddy. November 2004. Архивиран от оригинала на 2011-01-23. Посетен на 1 April 2012.
  8. ↑ Zaw Win Than. Fire balloons fill the sky over Taunggyi // Myanmar Times. 26 October 2009. Архивиран от оригинала на 1 January 2010. Посетен на 1 April 2012.
  9. ↑ Tin Moe Aung. Light festival inspires spirit of selfless giving // Myanmar Times. 28 November 2011. Архивиран от оригинала на 2 December 2011. Посетен на 1 April 2012.
  10. ↑ Shwe Gaung, Juliet. Festival month heats up // Myanmar Times. 5 November 2007. Архивиран от оригинала на 14 September 2012. Посетен на 1 April 2012.
  11. ↑ Thein, Cherry. Annual Pyapon Yama starts nine-day run // Myanmar Times. 22 November 2010. Архивиран от оригинала на 16 July 2011. Посетен на 1 April 2012.
  12. ↑ The merry, marry months start in Myanmar // The Myanmar Times. Архивиран от оригинала на 2020-11-12. Посетен на 2018-11-02.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tazaungdaing festival в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тазаунгдин&oldid=11992284“.