ТЕЦ „Курило“
| ТЕЦ „Курило“ | |
 Местоположение в Нови Искър | |
| Местоположение | Нови Искър, България |
|---|---|
| Капацитет | 19 MW |
| Открита | 1927 г. |
| Закрита | 1969 г. |
ТЕЦ „Курило“ е топлоелектрическа централа, разположена в село Курило, днес част от град Нови Искър. С капацитет от 15 MW, централата е най-голямата в страната преди Втората световна война.
Строителството на ТЕЦ „Курило“ започва през 1927 г. и е завършено на следващата година, когато централата е официално открита в присъствието на цар Борис III. Тя е изградена от белгийската компания Електрическо дружество за София и България, което притежава концесия за производство и продажба на електроенергия в София.
През 1941 г., след началото на Втората световна война, централата, както и останалите активи на Електрическото дружество, е купена от Софийската община.[1]
Първоначално централата е оборудвана с 4 парогенератора на „Бабкок & Уилкокс“, работещи на кафяви въглища от Перник, с 2 парни турбини. През 1930 година са добавени резервни парогенератор и турбина, а през 1948 година - още един съветски парогенератор. Инсталираната мощност е 19 MW. Производството на електроенергия е спряно през 1969 година, след което централата се използва още известно време за производство само на топлинна енергия.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Костов, Александър. Развитие на българо-белгийските отношения между двете световни войни. София, Арт Медия Комюникейшънс, 2005. ISBN 954-91634-2-3. с. 60 – 61.
- ↑ Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 487.