ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“
ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ | |
Местоположение в Медникарово | |
Местоположение | Медникарово, България |
---|---|
Собственик | КонтурГлобал |
Оператор | КонтурГлобал |
Енергоносител | лигнит |
Технология | парни турбини |
Турбини | 4 |
Капацитет | 908 MW[1] |
Открита | 1978 г. |
ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ в Общомедия |
ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ е топлоелектрическа централа при село Медникарово, южна България. Тя е част от промишления комплекс „Марица изток“ и има инсталирана мощност 908 MW, което я прави втората по големина топлоелектрическа централа в страната след близката ТЕЦ „Марица изток 2“.
Централата включва четири еднакви кондензационни моноблока. Тя работи с местни лигнитни въглища, които се добиват в близките открити рудници на Мини „Марица изток“. Пусната е в експлоатация и присъединена към електроенергийната мрежа на България в периода 1978 – 1981 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално централата е изградена с четири моноблока с инсталирана мощност по 210 MW. Те са съставени от парогенератор, турбогенератор и трансформатор, руско производство. ТЕЦ „Марица изток 3“ става първата централа в комплекса, която от самото начало използва лансираната от Никола Тодориев схема за директно изгаряне на лигнитите без предварително осушаване. Четирите блока са пуснати в експлоатация поетапно – на 5 юни 1978 година, 8 април 1979 година, 10 април 1980 година и 28 ноември 1981 година.[2]
През 1997 година кабинетът на Иван Костов започва подготовка за приватизация и рехабилитация на централата, включваща изграждане на сероочистващи инсталации и увеличаване на производствената мощност. Първоначално в проекта е ангажирана американската компания „Ентърджи“, която през 1999 година купува 49% дял в централата и която впоследствие ангажира в проекта и италианската „Енел“. През 2003 година делът на „Енел“ и „Ентърджи“ е увеличен на 73% от акциите на предприятието.[3]
През април 2003 година премиерът Симеон Сакскобургготски официално дава старт на проекта за модернизация[4] През октомври втори блок е спрян за започване на реконструкцията му, която завършва през март 2006 година.
В края на май 2006 година „Ентърджи“ окончателно се оттегля от проекта, като продава участието си на „Енел“. Така съотношението на собствеността става 73% за „Енел“, 27% за държавната Национална електрическа компания.[5]
По същото време „Енел“ става и изпълнител на модернизацията, като заменя германската „Де Ес Де“ GmbH, която дотогава работи в консорциум с „Ер Ве Е“. „Де Ес Де“ напуска по взаимно съгласие заради закъснялата с 18 месеца рехабилитация на втори блок.[6][7] Срокът за завършването на рехабилитацията е удължен до края на 2008 г.[8]
До февруари 2009 г. „Енел“ успява изцяло да изпълни мащабната си инвестиционна програма. ТЕЦ „Марица изток 3“ става първата топлоелектрическа централа на лигнитни въглища на Балканите, която работи в пълно съответствие с европейските екостандарти, като емисиите от серен диоксид са намалени с над 90%. „Енел“ е обявена за инвеститор на годината.
През 2001 г. се твърди, че стойността на проекта в ТЕЦ „Марица-Изток 3“ е 470 милиона щатски долара.[9] През март 2003 г. вече се говори за общата стойност на проекта от 580 милиона евро.[10] През февруари 2004 г. цената става около 600 милиона евро [11], а накрая се оказва, че „Над 700 млн. евро са вложени в периода 2003 – 2009 г. за рехабилитация и модернизация на ТЕЦ „Марица-изток 3“. [12]
През юни 2011 г. „Енел“ продава дела си на американската енергийна компания „КонтурГлобал“ за 230 млн. евро. През 2012 г. „Контур Глобал“ започва да изпълнява нов проект в ТЕЦ „Марица изток 3“. Целта е да се спазят още по-строги изисквания на ЕС за азотните оксиди в емисиите, които ще влязат в сила на 1 януари 2016 г. (под 200 mg/Nm3). През юли 2013 г. компанията обявява, че е приключила с подобренията по първия блок и продължава с останалите.[13]
Графиките са временно недостъпни поради технически причини. |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.contourglobal.com
- ↑ Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 424 – 429.
- ↑ Чичо Сам се завръща, архив на оригинала от 5 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131005155037/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=373137, посетен на 4 октомври 2013
- ↑ Симеон откри с бяла каска модернизацията на „Марица изток“
- ↑ Разрешиха на „Енел“ да купи „Марица Изток 3“ и „Ентърджи“, архив на оригинала от 5 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131005182001/http://www.monitor.bg/article?id=82687, посетен на 4 октомври 2013
- ↑ „Енел“ влезе в проекта за ТЕЦ „Марица Изток 3“ и като изпълнител
- ↑ Нов консорциум поема рехабилитацията в ТЕЦ „Марица Изток 3“
- ↑ Enel и RWE плащат 13 млн. лв. неустойка за забавянето на проекта „Марица изток 3“, архив на оригинала от 5 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131005194022/http://www.monitor.bg/article?id=75702, посетен на 4 октомври 2013
- ↑ Ентърджи подписва с главния изпълнител на проекта „Марица Изток 3“ до края на септември
- ↑ Проектът ТЕЦ „Марица изток 3“ предвижда рехабилитация и модернизация
- ↑ „Ентерджи“ и „Енел“ преструктурират персонала в ТЕЦ „Марица-изток 3“
- ↑ Над 700 млн. евро вложени в ремонта на ТЕЦ „Марица изток 3“, архив на оригинала от 5 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131005144824/http://www.monitor.bg/article?id=199120, посетен на 4 октомври 2013
- ↑ ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ не е част от проблема на България със замърсяването на въздуха
|