Сюзан Валодон

Сюзан Валодон
Suzanne Valadon
	Сюзан Валодон Suzanne Valadon
френска художничка
Родена	Marie-Clémentine Valadon 23 септември 1865 г. Бесине сюр Гартам, Франция
Починала	7 април 1938 г. (72 г.) Париж, Франция
Погребана	Франция
Националност	Франция
Кариера в изкуството
Стил	постимпресионизъм; символизъм
Жанр	натюрморт, портрет, акт, пейзажна живопис
Направление	живопис
Повлияна	Едгар Дега
Семейство
Партньор	Ерик Сати (1893)
Деца	Морис Утрильо
Подпис
	Сюзан Валодон в Общомедия

Сюзан Валодон (на френски: Suzanne Valadon, 23 септември 1865 – 7 април 1938) е френска художничка. През 1894 г. Валодон става първата жена-художник приета в Société Nationale des Beaux-Arts.

Биография

Мари-Клементин Валодон (Marie-Clémentine Valadon) е родена в Бесине сюр Гартам, От Виен, Франция. Дъщеря е на неомъжена перачка. Сюзан Валодон става циркова акробатка на петнадесетгодишна възраст, но година по-късно падане от трапец слага край на кариерата ѝ.

В Монмартър, квартал на Париж, тя се увлича по изкуството. Първоначално работи като модел, а след това се превръща във виден художник. Докато позира на майсторите, тя наблюдава и изучава техниките им.

Тя работи за художници като Анри дьо Тулуз-Лотрек (който ѝ дава уроци по рисуване), Пиер-Огюст Реноар и Пиер-Сесил Пюви дьо Шаван и е известно, че е имала интимна връзка с първия. Сюзан се сприятелява с Едгар Дега, който е очарован от смелите ѝ линеарни скици и добри картини, купува нейни произведения и окуражава опитите ѝ.

Валодон е героиня в картината на Реноар „Танц в Бугивал“ от 1883 г., същата година в която тя позира за „Градски танц“. През 1885 г. Реноар отново рисува неин портрет „Момиче сплита косата си“, където са изобразени главата ѝ и раменете в профил.

Валодон често посещава баровете и таверните на Париж заедно със своята компания художници. През 1889 г. Тулуз-Лотрек я рисува като главна фигура в „Махмурлукът“.

Тя ражда син през 1883 г. и без да открива самоличността на бащата, кръщава детето Морис Валодон. По късно бащински грижи за сина ѝ полага близък приятел на художничката – Мигел Утрильо Морлис, който е собственик на кръчмата Auberge du Clou. Посетители на заведението са местни хора, търговци, работници и артистите от бохемското общество в Монмартър. Таверната също има театър на сенките, помещаващ се в мазето. Мигел измисля сценария на постановките, конструкциите и сценографията. Сюзан Валодон възпитава сина си и го учи да рисува. Той става един от най-известните художници в Монмартър с името Морис Утрильо.

Сюзан Валодон рисува натюрморти, портрети, цветя и пейзажи. Известна е с ясно установена композиция и звънливи цветове в творбите си. Тя е прочута най-вече със своите откровени голи женски фигури.

Първата ѝ изложба е в началото на 90-те години на XIX век, съставена предимно от портрети. Измежду тях има портрет на композитора Ерик Сати, с когото тя има шестмесечна връзка през 1893 г. Влюбен, Сати ѝ предлага брак още в първата им вечер прекарана заедно. За Сати интимността във връзката му с Валодон е единствената подобна в живота му. След като се разделят, той остава с, както казва, „нищо освен ледена самота, която запълва главата с празнота и сърцето с мъка“.

Свободомислеща и разкрепостена, Сюзан Валодон носи корсаж от моркови и отглежда коза в студиото си, която да изяжда лошите ѝ рисунки. Перфекционист, тя работи по картини в продължение на 13 години, преди да ги покаже. Тя работи също с пастели. Въпреки финансовия ѝ успех и спечеленото признание за артистичните ѝ постижения, нейната слава е засенчена от сина ѝ.

Бракът ѝ с борсовия посредник Пол Мосис от 1896 приключва през 1909, когато Валодон напуска Мосис заради художник два пъти по-млад от нея Андре Утер. Тя се омъжва за Утер, но и този брак не е последният.

Сюзан Валодон умира на 7 април 1938 г. в Париж. Сред присъстващите на погребението близки, приятели и колеги са Пабло Пикасо, Жорж Брак и Андре Дерен.

Колекции

Днес някои от картините ѝ могат да се видят в Центъра „Жорж Помпиду“ в Париж, в Музея на Гренобъл, в Музея за изящно изкуство в Лион и в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк.

Творби на Сюзан Валодон
Портрет на Ерик Сати (1893), масло върху платно, Париж, Национален музей за модерно изкуство.
Баня (1908), пастел,
Музей на Гренобъл.
Голота (1919), масло върху платно, Художествен музей на Сао Пауло.
Букет с цветя (1928), масло върху платно, Баньол сюр Сез, Музей Албер-Андре.
Къпещи се (1923), масло върху платно, Художествен музей в Нант

Валодон в попкултурата

Роман, посветен и разказващ за живота ѝ, е издаден през 2001 г. от писателката Elaine Todd Koren, озаглавен Suzanne: of Love and Art.

За нея

Rose, June (1999). Suzanne Valadon: the Mistress of Montmartre. New York: St. Martin's. ISBN 0-312-19921-X

Източници

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Сюзан Валодон.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Suzanne Valadon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[wikidata-980af9fcde6dd402e12aa878abc5388005e2f516-v6-1] а ^б ^в ^г 78974

[wikidata-5a799edc244805c2fb67188963515d76806afe26-v6-2] Уикипедия на каталонски език.

[1]

[2]