Съюз на българските керамици

Съюзът на българските керамици е организация на представителите на тухларни керамични фабрики, създадена през 1926 г. по идея на инж. Христо Далкалъчев под името „Сдружение на производителите на строителна керамика – тухли и цигли“. Същата година се провежда и първият съюзен конгрес. На този конгрес участващите представители на тухларните керамични фабрики дават името „Съюз на българските керамици“. За председател е избран инж. Христо Далкалъчев. През 1927 г. се провежда вторият конгрес, а през 1928 г. – третият редовен конгрес. Тогава се взема решение, съюза да има свое периодично издание, което да излиза веднъж в месеца. Така се слага началото на „Известия на съюза на българските керамици“. Първия брой излиза след конгреса на съюза през 1928 г.

Съюзният конгрес става ежегодно събитие. В повечето случаи, конгресите се провеждат през пролетта, но има изключения.

Председателят на съюза изнася доклад на управителния съвет, а по време на конгреса е воден протокол, воден е списък на присъстващите представители на керамичните фабрики и на съюзните членове. На конгресите биват разисквани различни по своето същество въпроси и научни реферати (например – на XIV редовен конгрес на съюза, Рудолф Здравков чете реферат на тема: „Керамични машини, избор и съчетания“, който реферат после е публикуван в „Известия“, на друг конгрес – XII, състоял се на 22 март 1937 г., инж. химик Йордан Чолаков говори пред конгреса на съюза за необходимостта за създаването на „Институт за силикатни изследвания“). Дълги години председател на съюза е проф. Стефан Димитров, който към 1934 г. става почетен председател. Българските керамици имат свой професионален празник и патрон – „Св. Спиридон“, който празнуват на 23 декември с шествие по централните софийски улици със съюзното знаме и молебен в черква. Знамето на съюза е квадратно с размери 100 на 100 cm, изработено от копринен плат от две лица и цвят на светла теракота (цвета на печена червена цигларска глина). На едната страна е извезан образът на „Св. Спиридон“ от една стара икона, а от другата страна със златни извезани букви „Съюз на българските керамици“ и годината на учредяването на съюза. Днес това съюзно знаме е в неизвестност.

Съюзът на българските керамици просъществувал до 1947 г., когато биват забранени и закрити всички такива съюзи, сдружения и други от народната власт.

Едни от първите български керамици са:

Надежда Василева, родена през 1892.
Константин Куцаров, 1895 – 1965
проф. Стоян Райнов, 1994 – 1978
Аврам Шошев, роден 1899
Иванка Пейчева, родена 1900
Магдалена Кънчева, родена 1904
проф. Георги Коларов, 1908 – 1997

Източници

По спомени на инж. Йордан Чолаков, инж. Димитър Далкалъчев, Неделчо Неделчев, инж. Илия Данчен, проф. Георги Коларов, Крум Любенов, Петър Василев, Къню Георгиев, Слави Иванов, Тома Томов, Димитър Бояджиев.
Известия на Съюза на българските керамици – София
Доклад на Управителния съвет до XVI редовен конгрес на съюза
Протокол на XVI редовен конгрес (общо събрание) на клоновия съюз на българските керамици, състоял се в София на 31 май 1942 г.