Сачанли

Сачанли
	Сачанли
	Сачанли Сачанли Сачанли
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Козлукебир
Географска област	Западна Тракия
Надм. височина	660 m
Население	изселено, 0 души (1913)

Сачанли, още Съчанли или Съчънли, е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Козлукебир (Ариана), област Източна Македония и Тракия.

История

В 19 век Сачанли е голямо българско село в Гюмюрджинска кааза на Османската империя. До 1913 година село Сачанли си остава такова, наред със съседното село Манастир, но в Междусъюзническата война е разорено от турския башибозук и помаци от съседните села. Вследствие на това селото е обезлюдено.

Църковно-училищни и революционни дейци
Име	Бележка
1. Илия Ангелов	свещеник
2. Вълко Трингов
3. Стою Трингов
4. Андон Трингов	брат на Вълко и Стою
5. Иван Калимерата
6. Петко Стамболията
7. Делко Делииванов
8. Делко Юлучат
9. Васил Алексиев	учител от Скопско^[1]
10. Сотир Илиев
11. Недю Мавродиев
12. Д. Стаматев	ръководител на комитета^[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 400 български екзархийски семейства.^[3] След тези събития голяма част от населението се насочва към землището на град Кърджали и се установяват в сегашния квартал Гледка и близкото село Глухар.

Личности

Родени в Сачанли

Ради Стоянов Динков, български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война^[4]
Рафаил Каракачанов, български революционер
Стайко Запартов, български революционер
Христо Дамянов, български революционер^[5]

Бележки

↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 198.
↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 213.
↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 118, л. 138
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.

Външни препратки

Сачанли. Историческо и етнографско проучване. Д-р Илия Славков, Боряна Димитрова, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1989
Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912 – 1915, Стайко Трифонов (Тракийска фондация „Капитан Петко войвода“, 1992)
ТРАКИЙСКИЯТ СВЯТ есета, Никола Инджов
Кампанията за признаване геноцида над българите в Османската империя
Митринов, Г. Антропонимичната картина в с. Съчанли, Гюмюрджинска каза по данни от 1906 – 1907 година. – Дзяло, електронно списание в областта на хуманитаристиката. 2017, брой 10; ISSN 1314 – 9067.

Вижте също

Тази статия, свързана с Гърция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 198.

[2] Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 213.

[Милетич-3] Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.

[4] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 118, л. 138

[5] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]