Съзнание
Част от статиите на тема |
Психоанализа |
---|
Концепции |
Важни личности |
Важни произведения |
Училища на мисълта |
Съзнание – едно от основните понятия във философията, социологията и психологията, обозначаващо способността за реализиране на действителността, нейното осмисляне (което изисква идеално възпроизвеждане на действителността, а също и специфичните механизми и форми за такова възпроизвеждане на различни равнища). Обикновено съзнанието се разбира като индивидуалното (лично) съзнание, но съществува и общностно, колективно и обществено съзнание.
В психологията
[редактиране | редактиране на кода]В психологията съзнанието се разглежда като психична дейност, която осигурява целенасочено отражение на външния свят; отделянето на човека от обкръжаващата среда и противопоставянето му сам на себе си (като субект на обект); целенасочена дейност, т.е. предварително, мислено построяване на действията и предвиждане на техния резултат; контрол и управление на поведението на личността.[1] Доколкото предмет на съзнанието е не само външният свят, но и самият субект – носител на съзнанието, едно от неговите производни понятия е самосъзнанието.
В психоанализата на български се използва предимно терминът съзнавано или се използват заедно съзнание и съзнавано, като опозиция на другите термини несъзнавано, предсъзнавано.[2]
В материалистическата философия
[редактиране | редактиране на кода]В материалистическата философия се разглежда като свойство на високоорганизираната материя за психологическо отразяване на действителността, като осъзнато битие, субективен образ на обективния свят, като субективна реалност в противоположност на обективната, като идеално в противоположност на материалното и в единство с него. В по-тесен смисъл под съзнание се разбира висша форма на психично отражение свойство на общественоразвития човек, идеална страна на целенасочената трудова дейност на човека.
В теорията на Изкуствения интелект
[редактиране | редактиране на кода]Според някои въвеждане на думи и знаци в психиката води до появата на съзнание. Това е едно доста опростено разбиране. Въвеждането на разнородни думи (неподредени) не може да доведе до възникване на автономно съзнание.
В социологията
[редактиране | редактиране на кода]В социологията съзнанието се тълкува като съвкупност на всички форми на духовен живот на обществото.
В медицината
[редактиране | редактиране на кода]В медицината съзнанието представлява състояние на мозъка, при което организмът има правилна ориентация за време и място. Човекът в съзнание усеща, мисли и владее волевите функции на нервната си система.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На съзнанието е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ РБЕ
- ↑ Несъзнавано, съзнание, знание в перспективата на невронауките, лекции на проф. Боряна Пирьова, д.н., стр.1, архив на оригинала от 26 април 2015, https://web.archive.org/web/20150426130132/http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/naukata13.pdf, посетен на 15 юли 2009