Су-35

Су-35
	Су-35
Описание
Тип	многоцелеви изтребител
Конструктор	М.П.Симонов
Производител	ОКБ Сухой
Произведени бройки	18+48 поръчани
Единична цена	45-65 милиона $
Първи полет	22 юни 1988 г
Състояние	в производство, в употреба
Тактико-технически данни
Размах на крилете	15,3 m
Височина	5,9 m
Таван на полета	18 000 m
	Су-35 в Общомедия

Су-35 (Су-27 М, заводски шифър Т10) (по класификацията на НАТО:Flanker-Е) е руски многоцелеви, високоманеврен изтребител с отклоняем вектор на тягата от 4++ поколение, предназначен за завоевание на превъзходство във въздуха с голям радиус на действие,

Изтребителят е разработен от руската ОКБ Сухой, като развитие на Су-27 от конструктора Михаил Петрович Симонов. Първият полет е извършен на 28 юни 1988 г. от прототипа Т-10М-1. Полетът на първия сериен изтребител от този клас е извършен на 1 април 1992 г.

В първата половина на 1990-те са произведени 12 прототипа, но впоследствие програмата е закрита в полза на програмата Су-37 (която е прекратена след разбиването на един от двата прототипа). През 2005 г. програмата е възобновена под индекса Су-35БМ.

Дизайн и разработка

Модернизация на Су-27

В началото на 80-те години на 20 век Су-27 е приет на въоръжение в съветските ВВС. От „Сухой“ обаче не спират по разработването на следващ вариант и така се появява Су-27М. Този вариант предоставя по-голяма маневреност и е оборудван с по-модерна авионика. Увеличен е и капацитетът на бойния товар.

Новият модел е с редуцирано тегло, благодарение на това, че е изграден от композитни материали в комбинация с алуминий и литий. Друга забележителна промяна е добавянето на т.нар „канард“ (малка хоризонтална повърхност пред основното крило, подобно на стабилизаторите на опашката). Канардът подобрява въздухопотока към крилата и позволява на изтребителя да поддържа голям ъгъл на атака от 120°. Су-27М разполага и с нов, по-мощен двигател – Сатурн АЛ-31Ф.

С новия радар Н-011 „Жук“ самолетът може да следи 15 въздушни цели и да обстрелва 6 от тях. Кабината също е модернизирана – добавени са мултифукционални LCD дисплеи и нова катапултираща седалка К-36ДМ. Обсегът на Су-27М е увеличен до 4000 км (с помощта на допълнително окачени резервоари). Изтребителят има възможност и за презареждане във въздуха.

Тестове

Първият прототип на Су-27М полита на 28 юни 1988. Той не се отличава много от стандартния Су-27. Вторият прототип започва полети през януари 1989, а третият – в средата на 1992.

През 1990 първият прототип (обозначен като Т-10С-70) е показан на съветските командири във военновъздушната база „Кубинка“. Първата въздушна демонстрация е на 13 февруари 1992 пред лидерите на ОНД в Минск. През 1993 разработката вече официално е обозначена като Су-35 и под това изтребителят дебютира на Дубайското авиошоу същата година. Прототипът е пилотиран от известния руски летец Виктор Пугачов, който демонстрира маневри, включително и „Кобрата на Пугачов“. През следващите години Су-35 лети по различни авиошоута, а през 1996 започват доставките към руските ВВС.

Втора модернизация

През 2003 започва втората голяма модернизация на вече съществуващия Су-35 (Су-27М). Тя има за цел да запълни дупката между руските изтребители 4-то поколение и предстоящия ПАК ФА/Т-50.

В сравнение с предишните прототипи промените включват премахване на канарда, модернизация в авиониката, нов радар, нови оръжия и тн. Фюзелажът е подсилен с допълнително количество титаниеви сплави, които увеличават ресурса на самолета до 30 години или 6000 летателни часа. Вследствие на подсиления фюзелаж, теглото на самолета се покачва. Капацитетът на вътрешните резервоари е увеличен с повече от 20% – до 11,5 тона, а с допълнително окачени горивни резервоари капацитетът достига до 14,5 тона.

Извършена е и голяма модернизация по авиониката на изтребителя, целяща да подобни и улесни работата на пилота. Инсталирани са два цифрови компютъра, два основни мулти-функционални дисплея и 3 странични.

Су-35 използва нов Ирбис-Е радар, който има обсег от 400 км, може да следи до 30 въздушни цели и да обстрелва 8 от тях едновременно. Той е и първият изтребител, произведен извън САЩ, който може да лети на свръхзвукова скорост без да е необходим форсаж на двигателите.

Освен това е използван и радар-поглъщащ материал, който намалява отразяването на радарни сигнали.

Производство

Работата по Су-35 завършва в началото на 2007, а първият прототип е построен през лятото на същата година.

На 19 февруари 2008 Су-35-1 прави първия си полет. Серийното производство започва през ноември 2009, а първият Су-35С е сглобен през октомври 2010. Първият полет на Су-35 е през май 2011.

Варианти

Су-27М/Су-35

Едноместен вариант.

Су-35УБ

Учебно-боен вариант.

Су-35БМ

Едноместен вариант.

Су-35С

Модернизиран вариант за руските ВВС.

Су-37

Експериментален модел с векторна тяга.

Оператори

Русия

Русия – 10 до декември 2012

Алжир

Алжир

Характеристики

Обща характеристика

Екипаж: 1 или 2 (при вариант УБ)
Дължина: 21.9 м
Размах: 15.3 м
Височина: 5.90 м
Площ на крилете: 62 m²
Празен тегло: 18 400 кг
Пълен тегло: 25, 300 кг
Максимално тегло: 35, 400 кг
Двигател: 2 × Сатурн 117С с отклоняема векторна тяга
- Мощност: 86,3 кН всеки
- Мощност на форсаж: 142 кН всеки

Изпълнение

Максимална скорост: над 2,25 М (2500 км / ч)
Боен радиус: 3600 км
Таван на полета: 18 000 метра
Скороподемност: 280 м / сек
Крило натоварване: 408 кг / м ²
Относителна тяга: 1,13

Оръжейна

Оръжие:' 1 × 30 мм оръдие ГШ-30, 150 снаряда
Външен товар: общо 14 възела за окачване

Ракети
Р-27
Р-77
Р-73
Х-31
Х-29
Х-59

Бомби
КАБ-500 с лазерно насочване
КАБ-1500
ЛГБ-250
ФАБ-250
ФАБ-500

Авионика
Ирбис-Е радар
КНИРТИ заглушител
OLS-35 IRST-система

На въоръжение

Русия

Вижте също

Подобни изтребители
- F-15
- МиГ-35

Външни препратки

Уикипедия разполага с
Портал:Авиация