Сушица (квартал на Карлово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.
| Сушица | |
| — квартал — | |
  Сушица  Сушица | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Пловдив |
| Община | Община Карлово |
| Част от | Карлово |
Сушица е бивше село в Централна България, присъединено като квартал към град Карлово.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 14 в. Карлово и околните селища, заедно със Сушица, са завладени от османските турци. В края на 15 век султан Баязид II дарява селото и прилежащите към него земи като феодално владение на османския военачалник Карлъ Али бей.[1]
Първоначално името на селото е Арапово. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Арапово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
През 1934 година селото е преименувано на Черничани, а в 1945 година на Сушица. През 1974 година е присъединено към Карлово.[3]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сушица
Генчо Киров, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[4]- Миле Павлов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[4]
- Пейо Пеев, македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО, носител на бронзов медал[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Община Карлово, официален сайт/История на Карлово/6 януари 2012[неработеща препратка]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 543 и 827.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 543.
