Сухи цветя
Сухите цветя, известни още като безсмъртни цветя, са група цветя, чиято форма и цветове са устойчиви във времето при правилно изсушаване, което ги прави популярни като декорация, особено извън сезона за цъфтеж.[1][2] Представителите на сухите цветя включва както видове, които морфологично силно се различават, така и растения, отнасящи се към различни ботанически семейства и родове. Общото за повечето видове е, че са ксерофити – богати на механична тъкан, което ги прави да изглеждат по-сухи и твърди, дори когато са свежи. Някои видове са предпочитани заради своите плодове, а не цветове.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 18-ти и 19 век сухите цветя са силно популярни, известни като „имортели“ (в превод „безсмъртни“). Ползвани са за обрамчване на картини, венци и апликации, украса за гостни и зали.
Модата им идва отново идва през 80-90-те години на миналия век до днес.
Отглеждане в България
[редактиране | редактиране на кода]Най-добре познатите сухи цветя в България са: гомфрената, хелихризума, лимониума (статице), ксерантумума, лунарията, амобиума, ехинопсиса (Бодлив челядник), физалиса и др. Съществува практика да се ползват в декорацията на гробища, заради своята устойчивост.
Предназначение
[редактиране | редактиране на кода]Като сушени, сухите цветя могат да намерят широко приложение – във венци, декорация, пана, икебана и др.
Популярни заради плодовете си са лотус, физалис, шипки, глог и др.
За зеленина в аранжировките са предпочитани джел, вечнозелените видове дъб, клонките на видовете рус (миши трън или див чемшир), както и на някои видове с дребни вечнозелени листа.
Обезцветените, но здрави сухи цветя, могат да бъдат оцветени изкуствено pampas grass) и използвани отново.
-
Картон със сухи цветя от 1895 т.
-
Изсушени цветове за продан във Ваймар
-
Играчки със сухи цветя
-
Лук със сухи цветя, Ваймар
-
Венец от сухи цветя, Ваймар
-
Сухи цветя на панаира Zibelemärit в Берн
-
Композиция от сухи цветя, Хокайдо
Сушене
[редактиране | редактиране на кода]Различните видове имат свои собствени специфики при брането, сушенето и използването в аранжировки, сухи букети и пана.
При видовете от семейство сложноцветни (амобиум, хелихризум, ксерантемум) цветовете трябва да се берат, когато само най-външните лигули са се отворили.
Сухите цветя трябва да се сушат в тъмно и проветриво помещение, за да запазят максимално своето оцветяване. Твърде бързото сушене може да обезцвети цветята. Твърде бавното изсушаване не е желателно, защото цветовете могат да прецъфтят и окапят. Това налага обраните цветя да бъдат вързани на снопчета и оставени в много топло помещение за няколко часа, за да увехнат и чак след това да се пренасят в хладните помещения, в които изсушаването ще бъде доведено до край. Малките снопове, вързани близо до основата, запазват най-добре формата на стеблата.
Видове сухи цветя
[редактиране | редактиране на кода]Сред най-популярните сухи цветя са:
Смил (Helihrysym)
[редактиране | редактиране на кода]Смилът е сред най-популярните сухи цветя. Известен е още като безсмъртниче. Съществуват около 500 разновидности. Сред най-популярните е Helichrysum cassianum – многогодишно растение внесено в Европа в края на 18 век от Австрия.
Цветовете му продължават да се разтварят след отрязване, заради което е препоръчително да се ползват разтворили се съцветия, при които от пъпката са се отлепили само два-три реда листчета. Обикновено резниците се окачват с цветовете надолу, до пълното им изсъхване.
Анафалис (Anaphalis)
[редактиране | редактиране на кода]Многогодишно растение с бели цветове.
Метличеста мишорка (Gypsophila paniculata)
[редактиране | редактиране на кода]Многогодишно растение с едни от най-ажурните цветове сред сухите цветя. Има многообразие от сортове: Bristol Fairy е висок 80 – 100 см храст с едри бели мъхести цветове, Flamingo е висок до 150 см с розови цветове, Pacifica е до 100 см с много обилен цъфтеж, а Rosy Veil е храст до 30 – 35 см с мъхести бели, порозовяващи с течение на времето цветчета.
-
В естествен хабитат
-
В близък план
-
В аранжировка
(белите цветове)
Петльов гребен (Celosia argentea)
[редактиране | редактиране на кода]Гърлици (Limonium sinuatum)
[редактиране | редактиране на кода]Сред най-популярните сухи цветя, с богата палитра цветове сортове.
Бял равнец (Achillea millefolium)
[редактиране | редактиране на кода]Белият равнец има различни сортове – в бяло, жълто, червено и др.
Топчеста гомфрена (Gomphrena globosa)
[редактиране | редактиране на кода]Гомфрената е най-ефектна обрана при масов цъфтеж на цветчетата в съцветията.
Бодлив челядник (Echinops ritro)
[редактиране | редактиране на кода]Обикновен гингер (Onopordum acanthium)
[редактиране | редактиране на кода]Магарешкия бодил се цени не само заради цветовете си, но и заради своите листа.
Горска лугачка (Dipsacus fullonum)
[редактиране | редактиране на кода]Лунария (Lunaria)
[редактиране | редактиране на кода]Лунарията е ценена в декорацията заради своите ефирни цветове и прозиращи в тях плодове.
Физалис (Physalis)
[редактиране | редактиране на кода]Физалисът е популярно сухо цвете не заради цветовете си, а заради своите плодове.
Пампаска трева (Pampas grass)
[редактиране | редактиране на кода]Популярна за продажба, оцветена с бои.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Използват се и други растения, като лавандула, житни класове (пшеница, просо и др.), астилбе (Astilbe), розов хелиптерум (Helipterum roseum) и др.