Сузи Куатро
| Сузи Куатро Suzi Quatro | |
| американска певица | |
.jpg) 2017 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Музикална кариера | |
| Стил | поп рок, глем рок |
| Инструменти | бас китара, китара, вокал |
| Глас | мецосопран |
| Активност | от 1964 г. |
| Лейбъл | Arista Records, Bell Records, „Мъркюри Рекърдс“ |
| Участник в | The Pleasure Seekers/Cradle |
| Уебсайт | www.suziquatro.com |
| Сузи Куатро в Общомедия | |
Сузи Куатро (на английски: Suzi Quatro; истинско име Сюзън Кей Куатро, на английски: Susan Kay Quatro) е американска рок певица, актриса, авторка на песни, музикантка и продуцентка. През 1970-те години става изключително популярна в Европа и Австралия.[1]
През 1971 година тя заминава за Англия и първите няколко години не са лесни. Тя е самотна, без пари, но записва в студиото редовно. Първата песен, която става хит, е „Can the Can“ през 1973 година, след което следват други – „48 Crash“ (1973), „Daytona Demon“ (1973), „Devil Gate Drive“ (1974) и т.н.
Тя има два брака и две деца от първия брак. Сузи Куатро е от смесен унгарско-италиански произход и фамилното име всъщност е Куатроки (Quattrocchi), но нейният дядо по бащина линия го съкращава на Куатро преди тя да се роди. Понастоящем живее в Англия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е и израства в Детройт, Мичиган, САЩ.[2][3] Нейният дядо по бащина линия е италиански имигрант в САЩ. Фамилното ѝ име е Куатроки (Quattrocchi, четири очи), но той го съкращава на Куатро още преди тя да се роди.[4] Тя има три сестри, брат и една по-голяма полусестра. Родителите ѝ отглеждат и няколко други деца, докато тя расте. Баща ѝ, Арт, е полупрофесионален музикант и работи в „Дженерал Мотърс“. Майка ѝ, Хелън, е унгарка. В тази среда Куатро става „екстровертна, но самотна“ според Филип Норман от The Sunday Times и се сближава с майка си едва след като напуска САЩ, за да заживее във Великобритания.[5]
Сестра ѝ Арлийн е майка на актрисата Шерилин Фен.[6] Сестра ѝ Пати е една от музикантките в групата „Фани“, една от най-ранните изцяло женски рок групи, които си спечелват национално внимание.[7] Брат ѝ, Майкъл Куатро, също е музикант.[8]
Насочва се към музиката на шестгодишна възраст, като вижда Елвис Пресли по телевизията.[9] Твърди, че не е имала женски модели за подражание в музиката, но е била вдъхновявана от Били Холидей.[10]
През 1976 г. Куатро се жени за Лен Тъки. Имат две деца заедно (Лора, родена през 1982 г., и Ричард Леонард, роден през 1984 г.) и се развеждат през 1992 г.
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Студийни албуми
[редактиране | редактиране на кода]- Suzi Quatro (1973)
- Quatro (1974)
- Your Mamma Won't Like Me (1975)
- Aggro-Phobia (1976)
- If You Knew Suzi... (1978)
- Suzi...and Other Four Letter Words (1979)
- Rock Hard (1980)
- Main Attraction (1982)
- Annie Get Your Gun (Soundtrack) (1986)
- Oh Suzi Q. (1990)
- What Goes Around (1996)
- Unreleased Emotion (1998)
- Free The Butterfly (Suzi Quatro and Shirlie Roden) (1998)
- Back to the Drive (2006)
- In the Spotlight (2011)
Концертни албуми
[редактиране | редактиране на кода]- Live and Kickin' (Released in Australia and Japan in 1977)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Silvia Pingitore. Interview with the queen of 1970s rock 'n' roll and Happy Days star Suzi Quatro
- ↑ The Guinness Encyclopedia of Popular Music. First. Guinness Publishing, 1992. ISBN 0-85112-939-0. с. 2020.
- ↑ Jack Lloyd. „Image is Tough for Suzi Quatro“. Lexington (KY) Herald, April 25, 1974, p. 20.
- ↑ Quatro, Suzi. Unzipped. London, Hodder & Stoughton, 2008. ISBN 978-0-340-93751-8. с. 10.
- ↑ Norman, Philip. Suzi Quatro: The Girl in the Gang // The Sunday Times, 1974.
- ↑ Sherilyn Fenn // Filmreference.com. Посетен на July 20, 2011.
- ↑ Anderman, Joan. Rocking the Boat // Boston Globe. April 20, 2007.
- ↑ Michael // Quatrophonic.com. Архивиран от оригинала на 2011-07-15. Посетен на July 20, 2011.
- ↑ Quatro, Suzi. Unzipped. London, Hodder & Stoughton, 2008. ISBN 978-0-340-93751-8. с. 26.
- ↑ Jeffries, Stuart. 'I'm kinda different' // London, The Guardian, August 2, 2007. Посетен на January 28, 2013.
|
