Студийски манастир

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Йоан Кръстител.

---

Йоан Предтеча Μονή Στουδίου
състоянието на манастира в началото на 2017 г.
Местоположение в Истанбул40.996111, 28.928611
Вид на храма	православен манастир
Страна	Турция
Населено място	Константинопол
Посветен на	Йоан Кръстител
Религия	православие
Архитектурен стил	ранновизантийски
Изграждане	462 г.
Реликви	главата на Йоан Кръстител
Статут	паметник на културата със световно значение
Състояние	руини, недействащ
Йоан Предтеча в Общомедия

Манастирът „Йоан Предтеча“ или Студийският манастир се намира на брега на Мраморно море в Истанбул срещу храма на Св. св. Константин и Елена до крепостните стени на Константинопол. Той е в руини, недействащ и съгласно плановете на турското правителство от 2013 г. ще се реставрира, но като джамия.

Студийският манастир е най-важният и значим в историята на Константинопол, Новият Рим. Той е символа на тържеството на православието, а негов метох е манастира "Свети Полихрон" на отсрещния азиатски бряг на Мраморно море, в който метох е създадена първата славянска азбука – глаголицата. Основан от Флавий Студий, неговият манастир символизира прехода и приемствеността между античността и средновековието след основаването на Новия християнски Рим от Константин Велики.

История

През 465 г. част от общността на акимитите (будните, а оттук етим. и "будители") се преместили в манастира. По време на иконоборството студийските монаси са известни с привързаността си към Православието, за което са изгонени от Константинопол от императора-иконоборец Константин V Копроним. Съпротивата срещу иконоборството е продължена от игумена им Сава (активен участник в Никейския събор през 787 г.) и неговия приемник Св. Теодор Студит. Тогава в манастира е разработена Хартата им наречена "Студио" (типик и оттук етим. и студирам и студия) приета впоследствие от Света Гора и всички останали православни монашески общности, братства и манастири по света.

В средата на IX век игуменът на манастира Николай се осмелил да спори с патриарх Фотий, за което бил заключен в килията си. Активен участник в религиозните спорове от 1053-1054 г., често приемани като решаващо събитие в историята за Великата източно-западна схизма, е сподвижникът на Симеон Нови Богослов – студийският монах Никита Стифат (или Пекторат), който осъжда използването на безквасен хляб (маца) за литургията и някои други обичаи на латинската католическа църква.

След "великата схизма" трима студийски монаси завършват живота си като вселенски патриарси, а императорите Михаил V Калафат, Михаил VII Дука и Исак I Комнин приемат схима в Студийския манастир "Св. Йоан Предтеча".

Студийският манастир като най-ненавижданата православна светиня в Константинопол е жестоко опустошен след превземането на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. През 1290 г. Студийският манастир е възстановен напълно от Константин Палеолог (син на Михаил VIII Палеолог).

След падането на Константинопол под властта на османците през 1453 г. Студийският манастир е запазен първо за конюшня за султанските коне, а постфактум е обърнат в джамия (по-известна като Имрахор) през 1486 г. от султан Баязид II. През 1792 г. Студийският манастир изгаря от пожар. През юни 1894 г. се срива в резултат от силното Истанбулско земетресение (1894), а през 1920 г. отново изгаря.

След разрушаването на манастира от земетресението през 1894 г. в сградата му е настанен Руският археологически институт в Константинопол (РАИК, който след болшевишката революция е влят в Османски музей) начело с Фьодор Успенски.

Вижте също

• Студит

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Студийский монастырь“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​