Направо към съдържанието

Структура на Държавна сигурност

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Това е списък с подразделенията на Държавна сигурност - българската тайна служба от периода 1925 – 1990 година – и промените в нейната структура през годините.

1925 – 1937

[редактиране | редактиране на кода]
Отдел „Държавна сигурност“[1]
  • Отделение за външна сигурност
  • Отделение за вътрешна сигурност

1937 – 1944

[редактиране | редактиране на кода]

През 1937 година отделенията на отдела са увеличени на четири, а в началото на 1944 година е добавено и пето:[1]

Отдел „Държавна сигурност“
  • Отделение „А“ – борба с нелегалните политически организации
  • Отделение „Б“ – външно контраразузнаване
  • Отделение „В“ – борба на некомунистическите политически организации
  • Отделение „Г“ – връзки с германското разузнаване
  • Отделение „Д“ – контрол на печата и легалните сдружения

1944 – 1946

[редактиране | редактиране на кода]
Отдел „Държавна сигурност“
  • Отделение „А“ – за борба с контрареволюцията
  • Отделение „Б“ – за контраразузнаване
  • Отделение „В“ – дружества и печат
  • Отделение „Г“ – картотека и проучване

1946 – 1947

[редактиране | редактиране на кода]
Отдел „Държавна сигурност“[2][3]
  • Канцелария на началника
  • Инспекторат
  • Отделения
    • Отделение „А“ – вътрешно политическо разузнаване
    • Отделение „Б“ – контраразузнаване
    • Отделение „В“ – бюро печат и дружества
    • Отделение „Г“ – информация и статистика
    • Отделение „Д“ – проследяване и проучване
  • Самостоятелни служби
    • Картотека и архив
    • Следствена служба
    • Радиослужба
    • Транспорт
    • Трудово-изправителни селища
    • Личен състав
    • Вътрешно милиционерско разузнаване
    • Затвор

1947 – 1949

[редактиране | редактиране на кода]
Дирекция „Държавна сигурност“[4]
  • Първи отдел – борба с конрареволюцията
  • Втори отдел – контраразузнаване
  • Трети отдел – разузнаване
  • Четвърти отдел – следствие
  • Пети отдел – охрана

1949 – 1950

[редактиране | редактиране на кода]

Структурата на ДС в края на 40-те години включва:[5]

  • 1-ви Отдел: Борба с бандитизма и външната реакция
    • Отделение А: надзор на бивши членове на забранени партии, бивши полицаи, военни и заможни граждани
    • Отделение Б: надзор на членове на БЗНС и закритите партии от Отечествения фронт, членове на малцинствата и духовенството
    • Отделение В: надзор на останалото население, най-вече държавните служители, интелигенцията, печата, младежта, спортните организации
    • Група „Въдворяване и затвори“
    • Служба „Отчетност и информация“
  • 2-ри Отдел: Контраразузнаване в страната
    • Отделение I: Великобритания и САЩ
    • Отделение II: Турция, Югославия, Египет, Италия, Испания, Гърция
    • Отделение III: Франция, Австрия, Швейцария, Белгия, Нидерландия, Швеция, Дания, Норвегия, Финландия
    • Група за обект „Несебър“
    • Секция „Прибежчици“
    • Секция „Информация“
  • 3-ти Отдел: Разузнаване и контраразузнаване в чужбина
    • Отделение I: Америка, Западна и Централна Европа
    • Отделение II: Югоизточна Европа и Близкия изток
    • Гранична служба
    • Паспортно-контролна служба
    • Бюро „Картотека и архив“
  • 4-ти Отдел: Стопански сектор
    • Отделение Б: промишленост и строителство
    • Отделение Г: транспорт
    • Служба „Кредит и размяна“
    • Служба „Селско стопанство“
  • 5-и Отдел: Охрана
    • Отделение I: охрана на двореца „Врана“ и Мавзолея на Георги Димитров
    • Отделение II: охрана на членовете на Политбюро и правителството, включително при обществени мероприятия
  • 6-и Отдел: Техническо обезпечение
    • Отделение 1: радиолаборатория и радиовръзки на МВР
    • Отделение 2: микрофонно и телефонно подслушване
    • Отделение 3: радиовръзки с други институции и радиотелефонно подслушване
    • Отделение 4: шифри и криптология
    • Отделение 5: контрол на писмената кореспонденция
  • 7-и Отдел: Следствие
  • 8-и Отдел: Специално снабдяване и обслужване на членовете на Политбюро и правителството
  • Отделение „Е“: проучване, издирване и проследяване
  • Отделение „ОМВ“: контрол на структурите на МВР
  • Отделение „Кадри“
  • Отделение „Снабдяване“
  • Служба „Картотека и архив“
  • Служба „Държавна тайна“

1950 – 1952

[редактиране | редактиране на кода]
Дирекция „Държавна сигурност“[6]
  • Първо управление – разузнаване
  • Второ управление – контраразузнаване
  • Трето управление – борба с контрареволюцията
  • Четвърто управление – промишленост и селско стопанство
  • Пето управление – Министерство на народната отбрана и Трудови войски
  • Шесто управление – транспорт
  • Седмо управление – безопасност и охрана
  • Снабдително управление
  • Управление „Кадри“
  • Самостоятелни отдели
    • Първи отдел – следствие
    • Втори отдел – разработка на полицейските архиви
    • Трети отдел – технически
    • Четвърти отдел – радиоразузнаване и контраразузнаване
    • Пети отдел – проверка на кореспонденцията
    • Шести отдел – научно-технически
    • Седми отдел – проследяване и проучване
    • Осми отдел – картотека и архив
    • Девети отдел – обслужване на Министерството на вътрешните работи (без ДС)
    • Десети отдел – шифър
    • Административно-стопански отдел

1953 г.

[редактиране | редактиране на кода]

През 1950 г., ДС вече е обособена самостоятелно в системата на МВР. Създадени са самостоятелни отдели[7]:

  • I управление: разузнаване
    • I отдел (4 отделения) – Югославия
    • II отдел (5 отделения) – Гърция, Турция и страните от Близкия Изток
    • III отдел (5 отделения) – Европейски страни без Англия
    • IV отдел (4 отделения) – САЩ, Англия, Канада, страните от Латинска Америка
    • 7 спомагателни служби
  • II управление: контраразузнаване
    • I отдел (4 отделения) – Англоамерикански
    • II отдел (4 отделения) – Югославски
    • III отдел (4 отделения) – Европейски
    • IV отдел (4 отделения) – Среден и Близък Изток
    • V отдел (3 отделения) – Издирване
    • 4 самостоятелния отделения: Филтър, ДЗ (дезинформация), РадиоКРО, група за обслужване на МВнР, БТА, БОДК, Балкантурист
  • III управление: секретно-политическо (за борба с контрареволюцията)
    • I отдел (4 отделения) – бивши участници в реакционни, фашистки, буржоазни и други вражески партии и групи.
    • II отдел (3 отделения) – борба с терористите и бандитизма
    • III отдел (5 отделения) – Духовенство, сектанти, малцинства, интелигенция и младеж
  • IV управление: икономическо
    • I отдел (4 отделения) – Министерство на тежката и леката промишленост
    • II отдел (2 отделения) – Министерство на строежите, Министерство на комуналното стопанство и благоустройството, Министерство на електрификацията
    • III отдел (3 отделения) – Министерството на външната и вътрешната търговия, ЦКС, Министерство на финансите, Държавна планова комисия, Държавен резерв
    • IV отдел (3 отделения) – Министерство на земеделието, МТС, държавни стопанства, ТКЗС, Селскостопанска академия, Министерство на доставките и хранителната промишленост
    • 1 самостоятелно отделение – осигуряване на държавната тайна
  • V управление: военно контраразузнаване (ВКР)
  • VI управление: транспортно
    • I отдел (3 отделения) – Железопътен транспорт
    • II отдел (2 групи) – Воден, автомобилен и въздушен транспорт
    • Отдел по милицията (6 отделения и 2 групи)
      • Следствено отделение
      • 3 районни отдела – София, Пловдив, Горна Оряховица със съответни отделения
  • VII управление: охрана на правителството
    • I отдел (2 отделения) – Охрана, снабдяване и обслужване на председателя на републиката
    • II отдел (6 отделения) – Охрана на членовете и кандидат-членовете на Политбюро на ЦК на БКП, членовете на Министерския съвет и други по указание
    • III отдел (8 отделения) – Обслужва и снабдява членовете и кандидат-членовете на Политбюро на ЦК на БКП
    • IV отдел (4 роти, стопанско-снабдителна група) – Постова охрана на домовете на членовете и кандидат-членовете на Политбюро на ЦК на БКП, членовете на Министерския съвет и други. Постова охрана на Народното събрание, Мавзолея на Георги Димитров, съветското посолство и други
  • VIII управление: „Кадри“
    • I отдел (4 отделения, 1 група) – Кадрова работа по линия на Централния апарат на Държавна сигурност
    • II отдел (3 отделения, 2 групи) – Кадрова работа по линия на офицерите от Гранични войски, Вътрешни войски и местната ПВО
    • III отдел (3 отделения) – Кадрова работа по линия на Народна милиция, Управление Снабдяване, Управление ППЗ, отдел Затвори
    • IV отдел Особена инспекция (3 отделения) – Проверява и разследва сигнали за служители на МВР
    • V отдел Учебен – Отговаря за учебната работа по линия на ДС и НМ
      • 2 самостоятелни отделения – Организационно щатно и Статистика и архив

Самостоятелни отдели:

  • I отдел (5 отделения): следствен – Води следствие по линия на Централния апарат на ДС без V управление, IX отдел и Особената инспекция
  • II отдел (3 отделения): разработка на полицейските архиви
  • III отдел (4 отделения): научно-технически
  • IV отдел (6 отделения): радио контраразузнавателен
  • V отдел (4 отделения): проверка на кореспонденцията (ПК)
  • VI отдел (3 отделения): оперативна техника
  • VII отдел (9 отделения): външно наблюдение и проучване
  • VIII отдел (5 отделения): оперативен отчет
  • IX отдел (7 отделения): контраразузнаване във войските, милицията и сред волнонаемния състав на МВР
  • X отдел (4 отделения): шифър, дешифриране

1963 – 1969

[редактиране | редактиране на кода]
Комитет за държавна сигурност[8]
  • Първо управление – разузнаване
  • Второ управление – контраразузнаване
  • Трето управление – военно контраразузнаване
  • Четвърто управление – техническо
  • Пето управление – безопасност и охрана
  • Самостоятелни отдели
    • Първи отдел – следствие
    • Втори отдел – външно наблюдение и проучване
    • Трети отдел – картотека и архив
    • Четвърти отдел – шифър, радиоразузнаване, радиоконтраразузнаване и радиовръзки

1969 – 1990

[редактиране | редактиране на кода]
Държавна сигурност[9]
  • Първо главно управление – разузнаване
  • Второ главно управление – контраразузнаване
  • Трето управление – военно контраразузнаване
  • Четвърто управление – техническо (икономическо от 1986)
  • Пето управление – безопасност и охрана
  • Шесто управление – борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви (от 1967)
  • Централно информационно-организационно управление (в Държавна сигурност от 1979)
  • Самостоятелни отдели
    • Първи отдел: следствен (от 1979 отделен в Главно следствено управление извън Държавна сигурност)
    • Втори отдел: външно наблюдение и проучване
    • Трети отдел: картотека и архив
    • Четвърти отдел: шифър и радиовръзка
    • Пети отдел: бойна и мобилизационна готовност

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Методиев 2015, с. 921.
  2. ↑ desebg.com, архив на оригинала от 3 март 2017, https://web.archive.org/web/20170303183950/http://desebg.com/2011-01-06-11-18-49/45-2011-01-25-18-27-55, посетен на 14 март 2017 
  3. ↑ Методиев 2015, с. 922.
  4. ↑ Методиев 2015, с. 923.
  5. ↑ Огнянов 2008, с. 161 – 168.
  6. ↑ Методиев 2015, с. 924.
  7. ↑ Държавна сигурност, структура и основни документи, КРДОПБГДСРСБНА, 2010, с.157 – 188
  8. ↑ Методиев 2015, с. 925.
  9. ↑ Методиев 2015, с. 926.
Цитирани източници
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Структура_на_Държавна_сигурност&oldid=12339644“.