Страшимир Димитров (геолог)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Страшимир Димитров.
| Страшимир Георгиев Димитров | |
| български геолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
София, България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | геология |
| Работил в | Софийски университет Българска академия на науките |
| Народен представител в: III НС | |
Страшимир Георгиев Димитров е български геолог-петрограф, работил главно в областта на минералогията.[1] [2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в София на 10 август 1892 г. стар стил.[3] Завършва естествена история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1914 г.[4]
Специализира по петрография в Хайделбергския университет (1927 – 1928). Става асистент в Института по минералогия и петрография при СУ (1920), доцент (1937), професор (1941), академик (1947).
Ръководител е на Катедрата по минералогия и петрография (1941 – 1960) в СУ. Секретар е на отделението за геолого-географски и химически науки при БАН (1950 – 1959). Заместник-председател е на БАН (1959 – 1960). Чете курсове в СУ по минералогия и петрография, магмени и метаморфни скали в България.
Той е един от основателите на Българското геологоческо дружество.[5]
Умира през 1960 г.
Избрани произведения
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на университетски учебници:
- „Кратък курс по петрография“
- „Минералогия“
- „Обща петрография“
- „Специална петрография“
- Димитров, Страшимир. Постижения и задачи на петрографските изучвания у нас (Встъпителна лекция, четена на 7. III. 1938 година // Годишник на СУ, ФМФ 35 (3). 1939. с. 225-253. Посетен на 8 април 2024.
Признание
[редактиране | редактиране на кода]Минералът страшимирит е наречен в негова памет на личното му име.[6][7][8][9] Удостоен е с високи отличия:
- Димитровска награда (май 1950 г.)
- орден „Народна република България“ I степен (1957, декември 1959 г.)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Борисов, Иван. Бележити български геолози. София, Народна просвета, 1981. с. 38 – 45.
- ↑ Балючева, Eлка. Геологията - една стара и вечно млада наука // Кратка енциклопедия на науките: математика, физика, химия, биология, геология, география, медицина, селско стопанство. София, Държавно издателство „Петър Берон”, 1989. с. 289-290.
- ↑ Алманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 73.
- ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 353.
- ↑ Николов, Тодор; Маврудчиев, Божидар. 80 години Българско Геологическо Дружество: една забележителна история // Списание на Българското геологическо дружество 66 (1-3). 2005. с. 26. Посетен на 10 април 2024.
- ↑ Минчева-Стефанова, Й. Страшимирит - новый водный арсенат меди // ЗАПИСКИ ВСЕСОЮЗНОГО МИНЕРАЛОГИЧЕСКОГО ОБЩЕСТВА XCVII (4). 1968.
- ↑ Информация за страшимирит // Mindat. Посетен на 15 октомври 2023.
- ↑ Информация за страшимирит // Handbook of Mineralogy.
- ↑ Роден Страшимир Георгиев Димитров (1892-1960) // libruse.bg. Посетен на 18 април 2022.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005) „80 години Българско Геологическо Дружество“. София, Българско геологическо дружество, 2005. ISBN 954-91606-3-7. с. 30, 31, 33, 38, 55, 57, 60, 62, 65, 83. Посетен на 15 октомври 2023.
- Кунов, Ангел. Покорени върхове - 125 години от рождението на акад. Страшимир Димитров // Списание на Българското геологическо дружество 79 (1 – 2). 2018. с. 121 – 131.
- Личен фонд на Страшимир Димитров // Научен архив на Българска академия на науките. Посетен на 7 март 2024.
|
