Стратон
| Стратон Στράτων ὁ Λαμψακηνός | |
 | |
| Роден |
около 335 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | около 269 г. пр.н.е.
|
| Религия | атеизъм |
| Философия | |
| Школа | Ликейска школа |
| Повлиян | Аристотел, Теофраст |
| Стратон в Общомедия | |
Стратон от Лампсак (Στράτων ὁ Λαμψακηνός) е древногръцки философ, третият схоларх, ръководил Ликея, основан от Аристотел. Собствената му философия изтъквала природо-научни възгледи, поради което бил наречен Естественика (Φυσικός). От многобройните му съчинения са запазени само няколко цитата, въпреки че името му се споменава. Често са били изтъквани сходства с атомистическото учение на Демокрит, това осезаемо го отличава от перипатетическата школа, към която обикновено е причисляван.[1]
Стратон е роден ок. 335 пр.н.е. в Лампсак, син на Aркесилай (или Аркесий). В Атина като млад слуша преподаваното от Аристотел. По-късно Египет Статон обучава и възпитава Птолемей II Филаделф и тогава негов ученик става Аристарх от Самос. Връща се в Атина при смъртта на Теофраст (ок. 287), наследник на аристотеловата школа, и става неин ръководител до смъртта си ок. 269. Неговото завещение е предадено от Диоген Лаерций.[2]
Собствените си възгледи Стратон е изложил в редица съчинения, за които се твърди, че са над 50 и общо с повече от 300 000 реда текст, без тези сведния да са надеждни.[2][1] Философстването мусе развива от аристотелиански схващания в посока на Демокрит[3] Вселената според него се обяснява чрез двата принципа на движение и тежест, механично, което контрастира с телеологията на "естествените места". Мисленото той счита за вариант на възприятиемането, което също го отличава от школската теория. Стратон критикува и разбирането за времето като "число на движение"[4]за което свидетелстват коментарии на Симплиций. Запазени са и свидетелства за възражения срещу платоновите възгледи за душата от неговия Федон. Още в античността Стратон е бил критикуван за елиминирането на божественост от света. Сенека лаконично отбелязва: "от Платон и перипатетика Стратон, единият е направил бог без тяло, другият - без ум". [5] Неговата склонност да обяснява света най-вече материалистически привлича отново вниманието едва през ранната европейска модерност и мислтели като Пиер Бейл използват Стратон вместо да упоменават Спиноза.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Strato of Lampsacus: Text, Translation and Discussion (2011), Ed. M. Desclos, W. Fortenbaugh 2017 by Routledge
- ↑ а б Диоген Лаерций, Животът на философите, кн.5.3
- ↑ Pellegrin P., La physique de Straton de Lampsaque, р.239
- ↑ Jaulin A., Straton et la question du temps comme nombre du mouvement, p 335
- ↑ Seneca, De superstitione, ap. Augustinum, De civitate dei, 6.10: "Platonem aut Peripateticum Stratonem, quorum alter fecit deum sine corpore, alter sine animo".
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Радев Р., Аристотел, София: СУ, 1989, с. 118 – 127.
|
