Страната на усмивките
Страната на усмивките | |
Композитор | Франц Лехар[1] |
---|---|
Премиера | 10 октомври 1929 г. |
Страната на усмивките в Общомедия |
Страната на усмивките (на немски: Das Land des Lächelns) е оперета в три действия, създадена от австро-унгарския композитор Франц Лехар. За първи път е поставена в театър Метропол в Берлин на 10 октомври 1929 година. Автори на либретото са Лудвиг Херцер и Фриц Ленер-Беде. Оперетата има грандиозен успех сред публиката в много страни, а известната ария на Су-Хонг, „Дадох ви сърцето си“ (на немски: Dein ist mein ganzes Herz) продължава да е включена в репертоара на най-големите оперни и оперетни тенори в света.
История
[редактиране | редактиране на кода]През февруари 1923 г. Лехар завършва новата си оперета „Жълтото яке“, чието либрето е написано от Виктор Леон. Публиката не реагира добре на оперетата. През 1929 г. либретистите Лудвиг Херцер и Фриц Льонер-Беда представят значително преработена версия, а Лехар също преработва резултата и включва няколко нови номера. Първото представление е изнесено в Берлин под името „Страната на усмивките“, вдъхновено от испанската продукция на „Жълто яке“ (El pais de la sonrisa). Главната роля на принц Су-Хонг изпълнява Ричард Таубер. Този път успехът е огромен и той трябва да повтори арията „Аз ти дадох сърцето си“ на бис 4 пъти. Във Виена оперетата се представя през следващата година (1930) и също е с голям успех.
Основни действащи лица
[редактиране | редактиране на кода]Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Първо действие
[редактиране | редактиране на кода]Виена, 1912 година. Лиза, дъщеря на граф Лихтенфелз, е обичана от младия граф Густав, но на бал тя се влюбва в китайския принц Су-Хонг и той ѝ отвръща. Когато принцът ѝ се обажда у дома ѝ, тя решава да го придружи.
Второ действие
[редактиране | редактиране на кода]Китай. Чичото на принца – Чанг – настоява Су-Хонг да се раздели с Лиза и да вземе четири манджурски съпруги. Появява се верният Густав, в когото се влюбва по-малката сестра на Су-Хонг. Густав също не е безразличен към нея, но преди всичко иска да помогне на Лиза.
Трето действие
[редактиране | редактиране на кода]Оперетата има необичайно тъжен край, като и двете влюбени двойки са принудени да се разделят.
Музикални номера
[редактиране | редактиране на кода]- Увертюра
- Сцена на бала
- Дует на Лиза и Густав (Freunderl, mach dir nix draus)
- Встъпителна ария на Су-Хонг (Immer nur laecheln)
- Дует на Лиза и Су-Хонг (Bei einem Tee a deux
- Първа ария на Су-Хонг (Von Apfelblueten einen Kranz)
- Танц на Ми
- Финал на първо действие
- Интродукция
- Дует на Лиза и Су-Хонг (Dich sehe ich)
- Балет
- Дует на Лиза и Густав
- Втора ария на Су-Хонг (Dein ist mein ganzes Herz)
- Китайска сватба
- Ария на Лиза ((Alles Vorbei))
- Финал на второ действие
- Дует на Густав и Ми (ЗZig, zig)
- Ария на Ми (Wie rasch verwelkte doch)
- Финал на трето действие
Филмови версии
[редактиране | редактиране на кода]Оперетата многократно е филмирана:
- The Land of Smiles (филм от 1930 г.) (1930), режисьор Макс Райхман, с участието на Ричард Таубер и Мария Лосева.
- The Land of Smiles (1952 г.) (1952), режисирана от Ханс Деп и Ерик Ода, с участието на Марта Егерт и Ян Кепура.
- 1961, с участието на Герхард Ридман, озвучен от Фриц Уундърлих.
- 1962, Telefilm, Австралия. [2]
- 1974 г., телевизионен филм, с участието на Рене Колло, Дагмар Коллер, Хайнц Зедник, режисьор Артур Мария Рабеналт.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Das_Land_des_Lächelns_(Lehár,_Franz) // Посетен на 25 октомври 2018 г.
- ↑ The Age – Google News Archive Search
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Страна улыбок“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |