Сто коня
| „Сто коня“ | |
.jpg) фрагмент от картината | |
| Художник | Джузепе Кастильоне |
|---|---|
| Година | 1728 г. |
| Техника | живопис |
| Размери | 94,5 × 776 cm |
| Изложена | Музей на императорския дворец, Тайпе, Тайван |
| Сто коня в Общомедия | |
„Сто коня“ (на традиционен китайски: 图成百骏, на опростен китайски: 圖成百駿, на пинин: tú chéng bǎi jùn) е картина от придворния живописец-мисионер Джузепе Кастильоне, известен в Китай като Лан Шинин (郎世宁).
На картината с ширина 7,76 m са изобразени 100 коня. Намира се в експозицията на Музея на императорския дворец в Тайпе, а копие, създадено около 1723 – 1725 г. е в колекцията на Музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
През XVIII в. художниците в Китай достигат до нов монументален мащаб на работа и изящна техника. Една от главните фигури в този процес е мисионерът йезуит Джузепе Кастильоне, който пристига в Китай от Италия. Той създава нов стил в Китай, съчетаващ характеристиките на западния реализъм и традиционната китайска живопис.[1]
Художникът създава картината със стоте коня, поръчана от императорския двор през 1724 г. (така е запазено в архивите)[2], където конете са една от любимите теми за рисуване.[3] Впоследствие темата за конете се превръща в едно от главните произведения на Джузепе Кастильоне, а „Сто коня“ е неговата основна творба.[4] Изкуствоведите Сесил и Майкъл Бьордли пишат, че преди създаването на картината Кастильоне е представил образец. Предполага се, че негово вдъхновение е картината на Ли Гунлин „Стадото на паша“, в която са изобразени 1200 коня и повече от 140 души.[4] Мащабът на самата картина предполага европейски подход към образа. Образецът, направен няколко години по-рано, е създаден по традиционен европейски начин, въпреки използването на четка. Пейзажът е изрисуван в западен стил, фигурите на коне често са изобразени в по-къса перспектива, а растенията – с помощта на спонтанни кръстосани щрихи.[1] Творбата е създадена през 1728 г. при управлението на император Юнджен.[2] Въпреки това, по няколко причини, Императорът не успява да види картината завършена. Новият император Цянлун, виждайки картината през 1735 г., я обявява за шедьовър и обявява Кастильоне за главен придворен художник.[5]
Характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Многобройните коне са изобразени в различни поза, някои от тях почиват на брега на реката, а други – енергично се движат. Линията на хоризонта е на височина от две трети от общата височина на изображението, което създава пълно и тримерно възприятие на пространството на картината. Дърветата, растителността и други елементи на пейзажа в дълбочина са нарисувани в правилните пропорции, което помага да се създаде ефект от пространството. Стилът на Кастильоне се различава от техниките на традиционното китайско изкуство, с помощта на тъмни и светли цветове художникът създава триизмерни предмети и светлосенки. Формите на самите коне са маркирани с помощта на линии и цветни зони, но Кастильоне съзнателно не прави по-контрастиращи сенките на коне, смесвайки чертите на две различаващи се традиции в живописта.[2]
Движението в картината е създадено от дясно наляво.[4] На десния ѝ край има старо борово дърво. Отляво три коня пресичат реката, а останалите ги последват. Перспективата се създава с помощта на различни планове, всички на различни разстояния от зрителя изобразяват коне в различни дейности. Най-далечният план е даден в светли, почти прозрачни тонове.[6]
В присъствието на иновативни елементи, дошли от Европа, картината е предмет на традиционните китайски канони. В картината има и области, които не са изпълнени с шарки, характерни за китайската живопис.[7] Дърветата в картината са изобразени по китайски начин, но с прилагане на сянка.[4] Според китайските канони, дърветата имат корени, извити стъбла, а кората е люспеста. Дъбът е символ на мъжката сила, върбата е символ на смирението, борът – на дълголетието и устойчивостта, кленът и неговите листа – на изобилието.[8] На преден план, върху корените на дърветата, се нарисувани гъби от вида Ganoderma lucidum, които са традиционният мотив в китайската живопис и се считат за свещени.[9]
- „Сто коня“ – картина и скица
-
-
.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в 清 郎世寧 百駿圖白描稿 卷 One Hundred Horses // The Metropolitan Museum of Art.
- ↑ а б в Conceiving and Completing „One Hundred Horses“ // National Palace Museum.[неработеща препратка]
- ↑ Musillo 2016, с. 89.
- ↑ а б в г Сураева 2010, с. 270.
- ↑ Сураева 2010, с. 275.
- ↑ Сураева 2010, с. 271.
- ↑ Сураева 2010, с. 272.
- ↑ Сураева 2010, с. 273.
- ↑ Сураева 2010, с. 274.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Musillo, Marco. The Shining Inheritance: Italian Painters at the Qing Court, 1699 – 1812. Getty Publications, 2016. ISBN 1606064746/9781606064740. с. 184. Musillo 2016
- Сураева, Н. Г. Джузеппе Кастильоне и его картина „Сто лошадей“ // Известия РГПУ им. А. И. Герцена 126. 2010. с. 269 – 276.