Стоян Трайчев
| Стоян Трайчев | |
| български революционер | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Награди | „За военна заслуга“ |
Стоян Трайчев Китанов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Във ВМОРО
[редактиране | редактиране на кода]Стоян Трайчев е роден в 1880 година[2] в кочанското село Търкане, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Баща му Трайчо Китанов е куриер и милиционер на ВМОРО, арестуван в 1897 година по време на Винишката афера и убит в затвора от бой.[1]
Стоян Трайчев също влиза във ВМОРО и действа като куриер и милиционер.[1] Преследван от властите, в 1900 година става нелегален четник в четата на кочанския войвода Симеон Клинчарски. С четата на Клинчарски същата 1900 година се сражава в село Чифлик, Кочанско.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 4-та рота на 2-ра скопска дружина.[4][1] В 1913 година, подгонен от новите сръбски власти, отново става четник на Симеон Клинчарски. В 1914 година е изпратен при войводата Мите Блатечки. В същата 1914 година се сражава със сръбски части в село Драгобраща. По-късно в 1914 година е изпратен при щипския войвода Иван Бърльов, с когото се сражава при село Жиганци.[3]
През Първата световна война, по случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, е награден с народен орден „За военна заслуга“, VІ степен, на военна лента, с корона, за заслуги към постигане на българския идеал в Македония.[5]
Във ВМРО
[редактиране | редактиране на кода]След Първата световна война, когато родният му край отново е върнат на Сърбия, Трайчев участва във възстановената ВМРО и става четник на Симеон Клинчарски, който отново действа като кочански войвода.[3] В 1921 година с новия кочански войвода Евтим Полски се сражава в село Саса. В 1922 година е в четата на Панчо Михайлов, а в 1925 година отново е в четата на Евтим Полски, с която действа чак до смъртта на войводата в 1931 година. Трайчев е в Кюстендилския пункт на ВМРО при пунктовия началник Трифон Савев.[3]
На 4 април 1943 година, като жител на Търкане, подава молба за българска народна пенсия,[1] В молбата пише, че е работил „за освобождението на всички български краища и за обединението на целия български народ. Да живее целокупна България.“ Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 282.
- ↑ Към 4 април 1943 година е на 63 години.
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 283.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 349.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
