Направо към съдържанието

Стоян Топалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Топалов
български генерал
Роден
Починал
2 декември 2020 г. (79 г.)

Учил въвВоенна академия „Фрунзе“
Военна академия на Генералния щаб на Русия
Военна служба
Званиегенерал-лейтенант

Стоян Нешев Топалов е български офицер, генерал-лейтенант.

Роден е на 19 октомври 1941 г. в Стрелча. Завършва Висшето народно военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново през 1964. Започва службата си като командир на мотострелкови взвод в тридесет и четвърти мотострелкови полк в Момчилград. От 1966 до 1969 г. е командир на рота в същия полк. Между 1965 и 1969 г. е агент на Държавна сигурност и военното контраразузнаване на втора армия-IV.[1] След това до 1972 г. учи във Военната академия „Фрунзе“ в Москва. От 1972 до 1973 г. е адютант на министъра на отбраната Добри Джуров. След това е помощник-началник на Сухопътните войски. От 1978 г. учи във Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Русия. От 1980 г. е заместник-началник на отдел „Планиране“ в Оперативното управление на Командването на Сухопътните войски. През 1986 г. е назначен за заместник-началник на щаба на втора армия, а от следващата година е началник-щаб на армията. След това 2 години е началник на Оперативното управление в Командването на Сухопътните войски.[2] В периода 15 август 1991 г. – 10 март 1993 г. е първи заместник-началник на Генералния щаб на българската армия.

От 1993 до 1998 г. е аташе по отбраната на България в Русия. На 6 май 1998 г. е назначен за заместник главен инспектор на Министерството на отбраната, считано от 7 май 1998 г.[3] На 23 декември 1999 г. е освободен от длъжността заместник главен инспектор на Министерството на отбраната.[4] На 7 юли 2000 г. е удостоен с висше военно звание генерал-лейтенант и освободен от кадрова военна служба.[5] Снет от запаса на 19 октомври 2004 г. поради навършване на пределна възраст за запасен 63 г.

От 2005 г. до 14 септември 2017 г. е председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

От 2014 до 2016 г. е президент на Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва – СИОР към НАТО.[6]

  • орден „Червено знаме“;
  • орден „Народна Република България“ – І степен;
  • орден на ООН за участие в миротворчески операция в Камбоджа;
  • орден на ГЩ на ВС на Република Турция;
  • орден „Маршал Жуков“ на Руската Федерация;
  • орден „Светия княз Ал. Невски“ – I степен на Руската федерация;
  • медал „50 години от Победата над фашизма“;
  • медал „60 години от края на Втората световна война“;
  • медал „65 години от края на Втората световна война“.
  1. Решение № 180 от 26 януари 2011 г. – Министерството на отбраната на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
  2. Стефанов, Ст. Предводители на запасни воини. Изд. Пропелер, 2013, с. 144
  3. Държавен вестник, бр. 53 от 12 май 1998 г., Указ № 161
  4. УКАЗ № 360 ОТ 23.12.1999 Г. ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ СТОЯН НЕШЕВ ТОПАЛОВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ЗАМЕСТНИК ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА
  5. УКАЗ № 200 ОТ 07.07.2000 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ СТОЯН НЕШЕВ ТОПАЛОВ С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ“ И ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО МУ ОТ КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА
  6. Ген. Стоян Топалов отбеляза своята 75-годишнина