Стоян Сукарев
Стоян Сукарев | |
български писател | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Литература | |
Жанрове | Роман, новела, разказ, приказка, краезнание |
Дебютни творби | „Мъка по лъв“, 1985 |
Известни творби | „Червеният амарант“, „Книга за Брезово“ |
Награди | „Южна пролет“ 1986, „Пловдив“, 1991 |
Семейство | |
Съпруга | женен три пъти – 1974, 1983, 1995 |
Деца | син (1977), дъщеря (1996) |
Стоян Дончев Сукарев е български писател, краевед, журналист и културен деец, носител на наградата „Пловдив“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден в село Брезово на 20 август 1953 г. От малък показва любознателност и висок успех. Завършва СПТУ по фина механика в областния център град Пловдив. След отбиване на военната си служба, от есента на 1973 г. учи българска филология в първия випуск на специалността в новооткрития Пловдивски университет. Като студент пише и публикува първите си разкази. Дипломира се през 1977 г., защитавайки с отличие дипломна работа за творчеството на Гео Милев. Установява се в Пловдив. През 1979 г. е удостоен с първа награда на националния литературен конкурс „Цветан Зангов“ за новелата „Селото“.
В продължение на почти 40-годишната си трудова кариера сменя различни професии. Започва в сферата на образованието като учител и по-късно училищен инспектор, след това журналист, служител в общинската администрация, книгоиздател, връзки с обществеността в Международен панаир Пловдив и др.
Умира от бързо прогресиращо злокачествено заболяване през 2015 г.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Първата му самостоятелна книга – сборник с разкази „Мъка по лъв“, е публикувана през 1985 г. от Държавно издателство „Христо Г. Данов“.
През 1990 г. излиза романът му „Червеният амарант“, удостоен с наградата „Пловдив“.
През 1992 г. е отпечатана „Книга за Брезово“, краеведческо изследване, посрещнато с голям успех от заинтересованите читатели, с признат в България и чужбина научен принос.
През 90-те години писателят насочва вниманието си към детската аудитория – съставя и редактира петтомен сборник с български народни приказки, написва и детска книга за балканския юнак Крали Марко, издадени от Издателска къща „Хермес“.
Различни затруднения от личен характер откъсват автора от литературните му интереси през новото хилядолетие. Той пише все по-рядко и не издава нищо до края на живота си. Последният му роман „Великана и Савската царица“ остава недовършен.
Към творческото му наследство трябва да се прибавят десетки разкази, отпечатвани в различни литературни и информационни издания, както и множество статии, посветени на проблеми на културния живот в Пловдив.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Владимир Янев. Пловдивският университет. Литературната история на Пловдив
- Същият. Литературният Пловдив от 19 век до наши дни. Пловдив, Хермес, 2008
- Стойо Вартоломеев. В търсене на литературния модел. – Т р а к и я, 1987, 2, с. 110-118.
- Пловдивският писател С. Сукарев отличен за дебют за книгата „Мъка по лъв“. – Отечествен глас, 28 март 1986, с. 3.
- Х. Стойков. Временният изпълком единодушно присъди наградата „Пловдив“. – Г л а с, 10 май 1991, с. 1.
- Александр ГАНЧЕВ, Владимир МИЛЬЧЕВ, Александр ПРИГАРИН. Специфика миграционной активности населения региона „Сърнена Средна гора“ на рубеже XVIII–ХІХ вв. и ее влияние на формирование болгарской общины „туканцев“ в Южной Бессарабии. Academy of sciences of Моldova the Institute of Cultural Heritage. – Journal of Ethnology and Culturology, Volume XVII, Chişinău, 2015, p. 61
- Същите. Локализиране на балканската прародина на българите туканци от Бесарабия и Таврия според писмени и фолклорни източници. – Български фолклор, XLII/2016, 1, с. 50
- Народна младеж, № 85, 29. 04. 1979.
- Юбилеен вестник Пловдивски университет, октомври 2011. Филологически факултет, с. 12
- Материал от блога на сина му Видин Сукарев и др. публикации
- Отиде си журналистът Стоян Сукарев, 02.05.2015