Стоян Николов (борец)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Николов.
| Стоян Николов | |
| български борец | |
| Роден | |
|---|---|
| Световно първенство по борба | ||
|---|---|---|
|
София 1971 | борба |
|
Техеран 1973 | борба |
|
|
Истанбул 1974 | борба |
|
|
Минск 1975 | борба |
|
|
Гьотеборг 1977 | борба |
|
Мексико сити 1978 | борба |
| Олимпийски игри | ||
|
|
Монреал 1976 | борба |
Стоян Николов Иванов (Цоцо) е български борец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 2 април 1949 г. в град Златица в семейството на Никола и Анастасия Цветкови. Започва да се занимава с класическа борба през 1963 г. при треньора Иван Минкин. През 1968 г. е включен в състава на Националния отбор по класическа борба на България.
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]От 1971 до 1980 г. е републикански шампион в категория до 90 кг. През 1971 г. става световен вицешампион в София, а през 1972 г. европейски шампион в Катовице, Полша. През същата година е обявен за Спортист № 1 в десетката на най-добрите спортисти от Софийски окръг. През 1973 г. става втори на Европейското първенство в Хелзинки, Финландия и бронзов медалист от Световното първенство в Техеран, Иран. През 1974 г. е бронзов медалист от Световното първенство в Катовице, Полша. Победител е в турнира „Никола Петров“ и носител на Златния пояс от 1975 г. Печели сребърен медал от Световното първенство в Минск, Беларус. За постиженията си отново е Спортист № 1 в десетката на най-добрите спортисти от Софийски окръг.
През 1976 г. става вицешампион на Европейското първенство в Ленинград. Олимпийски вицешампион от игрите в летните олимпийски игри в Монреал през 1976 г.. Завоюва трето място от Световното първенство в Гьотеборг през 1977 г. В 1978 г. е Отборен вицешампион с „Чавдар“, Етрополе на Републиканското първенство и Световен шампион от първенството в Мексико. През 1980 г. е носител на бронзов медал от първенството на Европа в Прага.
В цялата си спортна кариера Стоян Николов печели 11 медала от европейски, световни и олимпийски състезания. С това той поставя своеобразен рекорд. За периода от 1971 до 1978 г. печели всяка година без прекъсване най-малко по един медал от официални състезания.
От 1969 г. до 1982 г. той е несменяем капитан на отбор „Чавдар“ Етрополе. Обявен е за почетен гражданин на Етрополе.[1]През 1983 г. прекратява състезателната си кариера.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Профил в Olympic sports Архив на оригинала от 2012-06-05 в Wayback Machine.
