Направо към съдържанието

Стоян Зимбилев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Зимбилев
български духовник и революционер

Роден
1860 г.
Починал
15 август 1912 г. (52 г.)

Стоян Атанасов Зимбилев е български духовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Стоян Зимбилев е роден през 1860 година в неврокопското село Либяхово, тогава в Османската империя.[1] Негов баща е Атанас Зимбилев, деец на ВМОРО, а чичо му Георги Зимбилев е възрожденски просветен деец и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония. В родното си село Стоян Зимбилев е свещеник в църквата „Света Богородица“ и същевременно оглавява дясното крило на ВМОРО в селото, близко до Борис Сарафов и войводите Михаил Даев и Стоян Мълчанков. На 14 май 1903 година Зимбилев е арестуван заради революционната си дейност. Пребит и окован с вериги е изпратен на заточение в Диарбекир. Неговият случай е споменат в „Мемоара на българското правителство до представителите на великите сили и на балканските държави в София“.[2] За Зимбилев се застъпва екзарх Йосиф I Български, десетгодишната му присъда е отменена и той се завръща в Либяхово.

Заради близостта с дясното крило във ВМОРО Зимбилев е преследван от Яне Сандански и Тодор Паница. На 15 август 1912 г., по време на литургията на Голяма Богородица, Стоян Зимбилев е разстрелян от дееца на Сярската група[3] Иван Коюмджиев.

Син на Стоян Зимбилев е пунктовият войвода на ВМРО в Либяхово Атанас Попов.[4][5][6][7][8]

 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Зимбилев
Коджабашията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Зимбилев
 
Георги Зимбилев
(1820 — 1880)
 
Петко Зимбилев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Зимбилев
(1860 — 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Попов
(1884 — 1928)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кръстю Попов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Попов
(р. 1935)
 
  1. Проф. Атанас Попов:Човек без родова памет е като дърво без корен // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2011-11-15.
  2. Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 262 - 342.
  3. Попов, Атанас. „Истината за фалшификатите на историческата ВМРО“, Благоевград, 2006 г.[неработеща препратка]
  4. „Кой направи от убийците „герои“, а от героите – „врагове“ ?“, в. Македония, бр. 33, 19 септември 2001 г., с. 6
  5. „Кървава драма разтърсва село Либяхово“, в. Струма, 20 август 1998 г., стр. 6
  6. „Родът на Неврокопския войвода Атанас Попов“, в. Струма, 17-18 октомври 1998 г., стр. 8
  7. Мавродиев, Димитър, „От Серес до Диарбекир“, Благоевград, 2006, стр. 57
  8. Българска екзархия в Одринско и Македония, Прот.екз.писмо № 1089, 28 декември 1884 г., с. 652.