Стою Сандалски
Стою Сандалски | |
български партизанин и офицер | |
Роден |
3 февруари 1922 г.
|
---|---|
Починал | ?
|
Партия | Работнически младежки съюз Българска комунистическа партия |
Работил | офицер |
Стою Георгиев Сандалски (с псевдоним Зелеников) е български офицер, служител на МВР, генерал-майор от МВР.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 3 февруари 1922 г. в пловдивското село Дрангово. От 1937 г. е член на РМС, а от 1943 г. и на БКП. Има завършен 8 клас. От 1937 до 1939 г. работи в родното си село, а от 1939 до 1941 г. работи във фабриката „Наличков-Червенков“ в Пловдив. След това до 1942 г. работи пак в родното си село. По същото време подпомага партизаните с храна и оръжие. През септември 1943 г. влиза в казармата. От 1943 г. е партизанин в първа средногорска бригада „Христо Ботев“. На 25 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на 4-то артилерийско отделение от трети артилерийски полк[1]. На 22 януари 1945 г. е назначен за адютант на помощник-командира на шестнадесета пехотна дивизия. Завършва Школата за запасни офицери „Бачо Киро“. Влиза в системата на МВР. От 1946 г. е началник на милиционерски участък, а след това командир на мото-рота към Окръжно управление на МВР-Пловдив. От 1948 г. е ротен командир във Вътрешни войски. В периода 1949 – 1952 г. учи във Военната академия „Фрунзе“. През 1953 г. е назначен за заместник-началник на отдел „Бойна подготовка“ на Управление „Вътрешни войски“.[2] До 1955 е началник-щаб на Управление „Вътрешни войски“, а след това заместник началник-щаб на Управление при войските на МВР[3]. От 1968 до 1971 г. е началник на Управление ДАИ-КАТ[4]. Достига до звание генерал-майор през 1969 г.[5] Награждаван е с орден „За храброст“, IV ст., 2 кл. и югославски орден „Партизанска звезда“, III ст.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 468
- ↑ Протокол № 278 от 3 ноември 1955 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.22
- ↑ Протокол № 278 от 3 ноември 1955 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.4
- ↑ Стоевски, В. и Беленски, Б. КАТ-София. Кръстопът на времето, Сатори Ко ООД, 2012, с. 67[неработеща препратка]
- ↑ Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 181