Стопанство на Словакия
| Икономика на Словакия | |
 Национална банка на Словакия | |
| Ранг |
|
|---|---|
| Валута | Евро (EUR, €) |
| Фискална година | календарна година |
| Търговски организации | ЕС, ОИСР, СТО |
| Статистика | |
| БВП | |
| Ръст на БВП |
|
| БВП на глава от населението | |
| БВП по сектор |
|
| Инфлация (Индекс на потребителските цени) | |
| Население под прага на бедността | |
| Коефициент на Джини |  20,9 нисък (2018)[5] |
| Индекс на човешкото развитие |  0,857 много висок (2018)[6] |
| Работна сила | |
| Работна сила според професията |
|
| Безработица |  5,7% (ноември 2019)[9] |
| Основни индустрии | автомобили; метал и метални изделия; електроенергия, газ, нефт, ядрено гориво; химикали, синтетични влакна, изделия от дърво и хартия; машини; фаянс и керамика; текстил; електрически и оптични апарати; гумени изделия; храни и напитки; фармацевтични |
| Външна търговия | |
| Износ | $80,8 млрд. (2017)[2] |
| Износни стоки | превозни средства и свързани с тях части 27%, машини и електрическо оборудване 20%, ядрени реактори и пещи 12%, желязо и стомана 4%, минерални масла и горива 5% (2015)[2] |
| Партньори за износ | |
| Внос | $80,07 млрд. (2017)[2] |
| Вносни стоки | машини и електрическо оборудване 20%, превозни средства и свързани с тях части 14%, ядрени реактори и пещи 12%, горива и минерални масла 9% (2015)[2] |
| Основни партньори за внос | |
| Преки чужди инвестиции | |
| Външен дълг |  $75,04 милиарда (31 март 2016)[2] |
| Публични финанси | |
| Държавен дълг | 50,9% от БВП (2017)[2] |
| Бюджетен дефицит | −1% от БВП (2017)[2] |
| Приходи | 37,79 милиарда (2017)[2] |
| Разходи | 38,79 милиарда (2017)[2] |
| Валутни и златни резерви | $3,622 млрд. (31 декември 2017)[2] |
| Страница в CIA The World Factbook | |
Словакия е индустриално-аграрна страна, от 2004 г. е член на Европейския съюз и Еврозоната.
Тя има богати залежи на въглища (кафяви и лигнитни), руди (мед, олово, желязо), мрамор, минерали опал и други, внася нефт и природен газ.
Най-добре развити са химическата промишленост, металургията, машиностроенето, текстилната промишленост (един от традиционалните отрасли на страната), хранително-вкусовата промишленост. Големите индустриални центрове са Братислава и Кошице.
Отглеждат се зърнени, бобови, зеленчукови и овощни култури (ябълки, круши, кайсии, орехи, лозя) и др. Развъждат се овце, едър рогат добитък, свине и коне.
Голяма част от необходимата електроенергия се добива във ВЕЦ, но в страната работят и атомни мощности. Проектът за изграждане на ВЕЦ „Габчиково“ (на 40 км от Братислава), която ще ползва водите на река Дунав, предизвиква остри протести от редица природозащитни организации.
Годишно Словакия се посещава от около 1,4 млн. туристи.
През февруари 2012 г. безработицата в Словакия е 14%. [10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з World Economic Outlook Database, October 2019 // Международен валутен фонд. Посетен на 17 януари 2020.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р EUROPE :: SLOVAKIA // Централно разузнавателно управление. Архивиран от оригинала на 2020-04-07. Посетен на 17 януари 2020.
- ↑ Poverty headcount ratio at national poverty lines (% of population) - Slovak Republic // Световна банка. Посетен на 17 януари 2020.
- ↑ People at risk of poverty or social exclusion // Евростат. Посетен на 17 януари 2020.
- ↑ Gini coefficient of equivalised disposable income - EU-SILC survey // Евростат. Посетен на 17 януари 2020.
- ↑ Human Development Index (HDI) // Програма на ООН за развитие. Посетен на 12 декември 2019.
- ↑ Labor force, total - Slovak Republic // Световна банка. Посетен на 17 януари 2020.
- ↑ Employment rate by sex, age group 20-64 // Евростат. Посетен на 17 януари 2020.
- ↑ Unemployment by sex and age - monthly average // Евростат. Посетен на 17 януари 2020.
- ↑ Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.
.svg)