Стокхолмско метро

Стокхолмско метро
Stockholms tunnelbana
	Стокхолмско метро Stockholms tunnelbana
	Метровлак на станция „Hötorget“
Информация
Тип	метро
Място	Стокхолм, Швеция
Станции	100
Пътници	898 630 дневно
Уебсайт	sl.se/sv
Пусната	30 септември 1933
Оператори	„MTR Nordic“
Дължина	105,7 km
Брой линии	7
Междурелсие	1435 mm
Електрификация	Трета релса, 650 – 750 V
Работна скорост	80 km/h (максимална)
	Схема
	Стокхолмско метро в Общомедия

Стокхолмското метро (на шведски: Stockholms tunnelbana) е железопътна подземна система, част от обществения градски транспорт в Стокхолм, Швеция.

Системата включва 3 основни линии със 100 метростанции, 48 от които са подземни, а 52 са на земната повърхност^[1].

На 30 септември 1933 г. е поставено началото на подземния железопътен транспорт в Стокхолм с прокопаването на тунел под Сьодермалм, свързващ влакови композиции от обществения градски транспорт^[2]. Именно от този тунел идва шведското име за метро „tunnelbanan“, буквално „тунелен транспорт“. Означението на Стокхолмското метро е бял кръг със синя буква Т в средата.

Стокхолмското метро се отличава с уникални за всяка метростанция декорации. Наричано е най-дългата художествена галерия в света. Няколко от метростанциите (най-вече в рамките на „Синята линия“) са оставени до основната носеща скала, груби и недовършени, като останалия декор се вписва в рамките на концепцията. Метростанция Рисне притежава гигантска фреска с мотиви от историята на световните цивилизации, по протежение на двете страни на платформата.

История

Причината за започване на строежа на Стокхолмското метро е в изключителната натовареност на улиците на Стокхолм по време на първата четвърт на 20 век ^[3]. Колите, автобусите и трамваите са причинявали задръствания по улиците и стокхолмските политици, вдъхновени от решението на проблема в други градове като Лондон, Париж и Ню Йорк взимат решение за построяване на метро-система ^[3]. След голям обществен дебат, започва планирането на метро-системата през 1941 г., като окончателното завършване на първия етап на подготвителните работи приключва през 1944 г. ^[3]

Първата линия на метрото е отворена на 1 октомври 1950 г. ^[3], когато съществуващата от 1933 г. подземна железопътна система е приведена спрямо стандартите за метро транспорт. Тази първа линия е вървяла в посока на юг от станция Слюсен. В рамките на няколко години линията е била разделена на три линии, насочени в южна посока от централната част на Стокхолм. През 1952 г. се отваря нова линия към западните предградия. През 1957 г. ^[3] тази и съществуващите линии са свързани, чрез изграждане на връзка през стария град, и поделят обща централна метростанция. „Червената линия“ е отворена през 1964 г.^[3], с две отделни линии, обхващащи оста североизток-югозапад. „Синята линия“ е отворена през 1975 г. с две линии^[3], насочени на северозапад от централната станция. Последно през 1994 г. са достроени части от съществуващата вече „Зелена линия“.

Технология

Метрото използва енергоразпределителната система на обществения железопътен транспорт с номинален оперативен волтаж 650 V за зелената и червената линии и 750 V за синята линия.

Използват се основно 271 модерни вагона, но съществуват и около 200 вагона, произведени през 1970-те и 1980-те години. Метро-композицията включва до 8 стари или 3 модерни вагона с обща дължина 140 m.

По-старите вагони, типове от C6 до C15, са с дължина 17,62 m, на широчина са 2,8 m и са високи 3,8 m. Тежестта им е между 20 и 30 t и побират 48 седящи пътници (384 седящи места в пълната композиция). Обикновено се прикачват от 6 до 8 вагона от този тип.

Болшинството от старите вагони, постепенно се заместват с т.нар. „Vagn 2000“ (тип C20), въведени в употреба за първи път през май 1998 г.^[4] Метро-композициите от този тип включват 2 до 3 вагона тип C20, всеки с дължина 46,5 m с врати от двете страни. Общият брой на седящите места в такава композиция е 414^[4].

Старите вагони могат да бъдат забелязани в пиковите часове, главно по червената и синята линии, като единствено типове C6, C9, C14 и C15 са все още в употреба, с общото име Cx. Препълнена композиция в пиковите часове може да побере между 1000 и 1200 пътници.

Максималната скорост за червената и синята линии е 80 km/h, а за зелената 70 km/h. (в рамките на метростанциите максималната позволена е 50 km/h). Максималното ускорение е 0,8 m/s².

За осъществяването на максимална сигурност при близките дистанции, в които оперира метрото, съществува автоматична система, изпращаща постоянни контролни сигнали. Сигналът се получава през релсите от антена, закачена на оста на първото колело, и се сравнява с текущата скорост на композицията. При подаден сигнал от главната система, спирачният механизъм на определена композиция се задейства, ако е превишена максималната позволена скорост. На машиниста се дава информация за текущото ограничение на скоростта на екрана в кабината за управление. При тип C20 или при тип Cx, преекипирани с новата система, директно това се отразява на скоростомера. Системата не позволява композиции да се разминат при близък контакт със скорости, по-големи от 15 km/h.

Друга система позволява автоматично управление на метро-композицията, но машинистът все още контролира отварянето и затварянето на вратите, както и потеглянето. Тази система до началото на 2007 г. съществува единствено при „Зелената линия“.

Съвременни вагони:
C6		C9		C14		C15		C20		C20F
Използвани в миналото вагони:
A13	B13	C1	C2	C3	C4	C5	C7	C8	C12	C13	C14z

Линии

„Зелената линия“ има 49 метростанции: 12 са подземни (9 бетонни, 3 в масивна скала) и 37 наземни метростанции. Линията е дълга 41 256 m. Отворена е на 1 октомври 1950 г., използвана е от 451 000 пътници на ден или 146 милиона пътници годишно през 2005 г.
„Червената линия“ има 36 метростонции: 20 подземни (4 бетонни, 16 в масивна скала) и 15 надземни. Линията е с обща дължина 41 238 m. Отворена е на 5 април 1964 г., използвана е от 394 000 пътници на ден или 128 милиона пътници годишно през 2005 г.
„Синята линия“ е с 20 метростанции: 19 подземни (всички в масивна скала) и 1 наземна. Общата дължина на трасето и 25 516 m. Отворено е на 31 август 1975 г., използвана е от 171 000 пътници на ден или 55 милиона пътници годишно през 2005 г.

Линия	Маршрут	Отворена на	Дължина	Метростанции
10	Кунгстредгорден – Юлста (Kungsträdgården – Hjulsta)	31 август 1975	15,1 km	14
11	Кунгстредгорден – Акала (Kungsträdgården – Akalla)	5 юни 1977	15,6 km	12
13	Норшбори – Рупстен (Norsborg – Ropsten)	2 септември 1967	26,6 km	25
14	Фруенген – Мьорби Ц (Fruängen – Mörby C)	30 септември 1973	19,5 km	19
17	Окешов – Скарпнек (Åkeshov – Skarpnäck)	19 ноември 1958	19,6 km	24
18	Алвик – Фаршта странд (Alvik – Farsta strand)	24 ноември 1957	18,4 km	23
19	Хеселби странд – Хегсетра (Hässelby strand – Hagsätra)	9 септември 1951	28,6 km	35
Общо		1 октомври 1950	143,4 km	100

Поддръжка

Метрото е собственост на Община Стокхолм, която е договорила съвместната поддръжка с Veolia Transport.

Вижте също

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Стокхолмско метро

Източници

↑ ((sv)) Информация за метростанциите^{[неработеща препратка]}
↑ ((sv)) Teknisk Tidskrift за прокопаването на тунела под Сьодермалм
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ((sv)) Историческа справка^{[неработеща препратка]}
↑ ^а ^б ((sv)) Технически данни за Vagn 2000^{[неработеща препратка]}

Външни препратки

((sv)) ((en)) Стокхолмски транспорт – официален сайтраница на шведски и английски език

[1] ((sv)) Информация за метростанциите^{[неработеща препратка]}

[2] ((sv)) Teknisk Tidskrift за прокопаването на тунела под Сьодермалм

[hist-3] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ((sv)) Историческа справка^{[неработеща препратка]}

[Vagn_2000-4] а ^б ((sv)) Технически данни за Vagn 2000^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]