Стойчо Лазов
| Стойчо Лазов | |
| български революционер | |
| Роден |
1860 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1948 г.
|
Стойчо Лазов Ризов[1] или Стойче Лазев, нарачен Павлешенски,[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стойчо Лазов е роден в 1860 година[3] в светиниколското село Павлешенци, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Участва в революционното движение още от 1890 година. Присъединява се към ВМОРО след създаването ѝ. Сътрудничи на ръководителите и войводи Гоце Делчев, Дамян Груев, Никола Пушкаров, Коста Нунков, Стойчо Бобев, Атанас Бабата, Кръсто Лазаров. Служи като селски войвода и ръководител на местния комитет,[1] терорист в околията, куриер за пренасяне оръжие, муниции и пропускане на четите. Осем пъти е задържан от властите и има две присъди – една от 15 години и втора от 101 година, като излиза от затвора след амнистия. В затвора е подлаган на мъчения. След палежа на Довезенци и Пчиня участвува в революционната борба със собствена чета.[4] През Илинденското въстание къщата му е обрана и запалена.[5]
На 12 април 1943 година, като жител на Куманово, подава молба за народна пенсия.[1] Както сам пише: „Целото ми имущество дадох за освободителното движение и сега съм напълно глух и негоден за работа. Останах сам, но видех идеала ми осъществен“. Молбата е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
На 12 януари 1948 година Панзо Соколов, на когото в 1947 година му е отказана илинденска пенсия от югославските власти, моли за преразглеждане на молбата му и за обръщане внимание и на Стойче Лазев.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 237.
- ↑ а б Фељтон „Илинденски сведоштва“: Панзо Соколов (1) // Вечер, 11/12/2017. Посетен на 6 юли 2021 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Към 12 април 1943 година е 83-годишен.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 238.
- ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 425.
