Направо към съдържанието

Стойчо Бресковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стойчо Бресковски
български палеонтолог
Роден
Починал
15 януари 2004 г. (69 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластПалеонтология
Работил вСофийски университет
Национален природонаучен музей
Известен сизучаване на стратиграфията и палеонтологията на барема в България
Титластарши научен сътрудник
Семейство
Братя/сестриВеселина Бресковска
СъпругаНонка Лукова Мотекова
Стойчо Бресковски в Общомедия

Стойчо Василев Бресковски е български палеонтолог и геолог.[1][2]

Роден е на 25 декември 1934 година в село Гранит, Старозагорско, в семейството на учителите Васил Стойчев Бресковски (1902 – 1978) и Параскева Неделчева Бресковска (по баща Славова) (1906 – 1988).[3] Основното и средното си образование получава в Пловдив, където завършва IV смесено средно училище през 1953 година. През 1958 година завършва геология в Софийския университет „Климент Охридски“ с дипломна работа на тема: „Бележки върху геологията в околностите на село Кладоруб, Белоградчишко“.[3]

Работи в екип, изготвящ подробна геоложка карта на България. Става известен с изследванията си на фауната от долната креда[4] и идентифицира нови семейства, родове и видове амонити.[5][6] На 1 юли 1974 г. защитава дисертация на тема: „Биостратиграфия на баремския етаж в част от Североизточна България“.

От 1974 до 1995 година е куратор на палеонтологичната сбирка на Националния природонаучен музей.[7][8][2] Има съществен принос при създаването и подреждането на експозицията „Палеонтология“ в същия музей.[9] Участва и в уреждането, обогатяването и подреждането на експозицията на Музея по палеонтология и исторична геология при специалност „Геология“ в Софийския университет.[10] Допринася и за палеонтоложките музейни колекции на градовете Шумен, Елена, Разград и Русе.[11] От 2001 до смъртта си работи в Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.[2]

Стойчо Бресковски умира на 15 януари 2004 година в София.

В негова памет род и няколко вида кредни амонити са назовани с фамилното му име.[12][13][14]

Избрани публикации

[редактиране | редактиране на кода]
  • Стойков, Стефан; Бресковски, Стойчо. Плиоценът в част от Силистренско // Годишник на Софийския университет. Геолого-географски факултет. Книга 1 - Геология; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte de geologie et geographie. Livre 1 - Geologie 59 (1). 1966. с. 69-78. Посетен на 28 август 2024.


Експозиция на епохата долна креда в Националния природонаучен музей
  1. International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. McMaster University, 1968. с. 14, 186. Посетен на 19 декември 2020.
  2. а б в Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 114 – 115.
  3. а б Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 2. София, Софийски университет, 1975. с. 1531.
  4. Vašíček, Zdeněk; Rabrenović, Dragoman; Radulović, Vladan J.; Radulović, Barbara V.; Mojsić, Ivana. Ammonoids (Desmoceratoidea and Silesitoidea) from the Late Barremian of Boljetin, eastern Serbia // Cretaceous Research 41. 2013. DOI:10.1016/j.cretres.2012.10.002. с. 41 – 42.
  5. Попов, Алекси. Развитие на Националния природонаучен музей при БАН след 1974 година // Historia naturalis bulgarica I. 1989. с. 11. Посетен на 17 март 2022.
  6. Wright, C. W. with J.H. Callomon and M.K. Howarth. Mollusca 4 Revised, Cretaceous Ammonoidea in Treatise on Invertebrate Paleontology Part L (Roger L. Kaesler et el. eds.). Boulder, Colorado and Lawrence, Kansas, The Geological Society of America & University of Kansas Press, 1996.
  7. Agricultural Research Centres: A World Directory of Organizations and Programmes. Cartermill International Limited, 1995. с. 67.
  8. Earth & Astronomical Sciences Research Centres: A World Directory of Organizations and Programmes. Longman, 1993. с. 55.
  9. Експозиция „Палеонтология“ // Национален природонаучен музей, София.
  10. Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология: пътеводител. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0567-3. с. 49.
  11. Музей по палеонтология в град Елена // bulgariatravel.org.
  12. Vermeulen, Jean; Damais, Laurent; Lépinay, Patrick. Nouvelles données sur le genre Breskovskiceras Vermeulen & Lazarin, 2007 et sur son espèce-type // Annales du Muséum d'Histoire Naturelle de Nice XXX. 2015. с. 13 – 28.
  13. Plesiospitidiscus breskovskii Cecca et al., 1998 // The Paleobiology Database. Посетен на 19 юни 2022.
  14. Montanesiceras breskovskii Vašíček et al., 2013 // Global Biodiversity Information Facility (GBIF). Посетен на 19 юни 2022.