Стоимен Стоилов
| Стоимен Стоилов | |
| Роден | 18 септември 1944 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Академия | ВИИИ „Николай Павлович“ |
| Учители | проф. Владислав Паскалев |
| Направление | графика и илюстрация |
| Награди | Гран при на биеналето в Бърно (1976) „Илия Петров“ за стенопис (1983) „Борис Ангелушев“ за илюстрация Хердерова награда (1991) |
| Уебсайт | stoimen-stoilov.com |
Стоимен Стоилов е български художник, работещ в областта на графиката и живописта, с голям принос в изобразителното изкуство. Носител е на Хердерова награда (1991).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стоимен Стоилов е роден на 18 септември 1944 г. във Варна. Завършва графика и илюстрация в ВИИИ „Николай Павлович“ при проф. Владислав Паскалев (1972).
Председател на Варненската група на художниците през 80-те години.[1]
През 1991 г. ателието му във Варна изгаря до основи, много произведения са изгубени. Той се мести да живее във Виена, където печели световна слава. От 2009 г. е професор във Виенския университет.[2][3][4]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Художникът на варненското издателство „Георги Бакалов“ Иван Кенаров му предлага още като студент да се върне във Варна и да рисува илюстрации към книги – оказват се книги на Гьоте и Робърт Бърнс[5]. Стоилов е автор на илюстрации и оформление на над 50 книги, между които стиховете на Пенчо Славейков[6][7] и Димчо Дебелянов.
Негово пано, озаглавено „В света на Йовковите герои“ и голямо 80 кв. м, е разположено в атриума на дом-паметника „Йордан Йовков“ в Добрич през 1980 г.[8][9]
Стоилов е автор на монументално-декоративната композиция „Х конгрес на БКП“ – стена с мозайка, размери 7/3 м в интериора на Дома-паметник на Партията (БКП) на връх Бузлуджа с арх. Георги Стоилов, (1981).[9]
През 1983 г. заедно с Ванко Урумов осъществяват интериорната декорация на тогавашния Партиен дом на Варна, днес Община Варна. Във входния вестибюл е рисуваното керамично пано на Стоилов „c“ (7,00 х 3,50 м), а в зала 31 стои гобленът му „Младост“ (3,00 х 3,00 м).[9][10]
Прави самостоятелни изложби в София, Варна, Братислава, Виена, Париж, Осло, Еслинген, Москва, Одеса, Ню Йорк. През последните години работи живопис, а преди това основно графика.[2]
Негови творби са притежание на[3]:
- Австрия:
- Музей на графичното изкуство „Албертина“, Виена
- Министерство на външните работи на Австрия
- България:
- Национална художествена галерия
- Градска галерия Варна
- Колумбия:
- Национален музей на изкуството, Богота
- Франция:
- Национална библиотека на Франция, Париж;
- Национален фонд на съвременното изкуство, Париж;
- Фондация „Арт Диалог“, Париж.
- Германия:
- Норвегия:
- Национална галерия за изкуство, Осло;
- Русия:
- Швейцария:
- Музей на изкуството на град Мотие
- Тунис:
- Национална библиотека на град Тунис
- САЩ:
- Конгресна библиотека на САЩ, Вашингтон,
- Градска библиотека на Ню Йорк
- Университет Принстаун
- Йейлски университет
- Библиотека „Строзиер“, щата Флорида
- Университет на Флорида в Атлантик, колекция „Джафе“
- Колеж Мидтебъри, библиотека „Стар“.
Признание и награди[3]
[редактиране | редактиране на кода]- 1976 – Голямата награда на биеналето в Бърно, Чехия.
- 1982 – Сребърен медал на Международната изложба в Лайпциг, Германия.
- 1983 – Голямата награда на името на Илия Петров за стенопис, присъждана от Съюза на българските художници.
- 1984 – Медал за графика на Арт Експо, Ню Йорк, даван от Фондация „Билан“ за съвременно изкуство.
- 1985 – Голямата награда за български участник на 3-то биенале на графиката във Варна, България.
- 1991 – Хердерова награда за цялостно творчество на Виенския университет, Австрия.
Получавал е и много други български награди за графика и рисунка. Носител е на националната награда за графика на името на Веселин Стайков и националната награда за илюстрация на името на Борис Ангелушев.[2]
Носител на орден „Стара планина“ – I степен (2010).
Носител на най-високото отличие на Министерството на културата “Златен век” - огърлие (2024)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванка Христова, „Какво беше характерно за развитието на културните процеси през 70-те и 80-те години на ХХ век във Варна“, stalker.bg, 24.11.2010
- ↑ а б в Биография на Стоимен Стоилов на сайта bgart.bg (Българският портал за изобразително изкуство) // Архивиран от оригинала на 2014-08-21. Посетен на 2016-04-04.
- ↑ а б в Стоимен Стоилов на сайта на галерия „Arlette“
- ↑ Стоимен Стоилов на сайта на галерия „Cavalet“
- ↑ Офорт на Стоимен Стоилов по стихове на Роберт Бърнс (1978) на сайта на Градската художествена галерия „Петко Чурчулиев“, Димитровград
- ↑ Офорти на Стоимен Стоилов по стихове на Пенчо Славейков (1981) в каталога от търг на 23 март 2011 г. (с.19), сайт на аукционна къща „Ракурси“
- ↑ Офорти на Стоимен Стоилов по стихове на Пенчо Славейков (1981) на сайта на аукционна къща „Ракурси“
- ↑ Керамично пано на Стоимен Стоилов „В света на Йовковите герои“ в Дом-паметник „Йордан Йовков“ Архив на оригинала от 2015-02-04 в Wayback Machine., блог theliteratureblog.files.wordpress.com
- ↑ а б в Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
- ↑ Румяна Иванова, „Актуални през времето“, stalker.bg, 24.11.2010
- ↑ „Sammlung - Bulgarien, Künstler alphabetisch“, Sammlung Schreiner im Grafik Museum ((de))
- ↑ „Archiv der Künstlerinnen und Künstler - 1982 bis 2002“, Galerie der Stadt Wendlingen am Neckar ((de))
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Стоимен Стоилов
- Юлия Дамянова, „Картината като отворена врата“, Deutsche Welle, 24.06.2009
- Дора Дончева, „Пътуващият човек“, в. „Дневник“, 27 юли 2006
- „Художникът Стоимен Стоилов: Рисувам метаморфозите на страха“, интервю, в. „Монитор“, 27 март 2012
- Мариана Първанова, „Стоимен Стоилов създателят на модерни митове“, в. „Монитор“, 20 септември 2014
|
